Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Всички теми и статии на Иво Иванов
Basketball-Bg Форуми > Други > Нещата от ежедневието > Иво Иванов (Канзас)
Страници: 1, 2, 3, 4, 5
ivo(kansas)
еее, Hoop-a-hollic! има конкретна информация разбира се. особено за тези хора които не следят НБА с религиозна всеотдайност като нас. Но и за нас има..например:
1. двоният хроничен тендинит в глезените на Shaq, които скоро ще го извади от строя
2. това че Dirk е изморен от интензивното лято (по неговите собствени думи)
3. решението на Фил за пръв път в кариерата си да се откаже от триъгълното нападение на Теx Winters
4. Фактът, че СА по техните собствени думи най-после играят без болки и контузии
5. Steve Nash страда от дегенеративно заболяване на гърба, което е на път скоро да затвори вратата на кариерата му.
6. Липсата на синхрон във Phoenix се дължи донякъде на завръщането на звездата им в подкошието нарушавайки изградената миналата година система
7. И може би най-важният извод, които ние отдавна подозирахме: играчите на маями са толкова стари че дори татуировките им са ловно-пещерни рисунки от ранния палеолит
ако не ми вярвате вижте тази напълно автентична татуировката на Shaq, която успях да снимам онзи ден. пича даже е татуирал адреса на любимия си сайт laugh.gif
IPB Image
HOOPAHOLIC
аз под конкретно имах предвид да направиш директни предвиждания за сезона, а не да обобщиш новините от последния час wink.gif

а за Шак и аз съм чувал, че влиза тука, за да се образова на тема баскетбол от роската и бобчата...поне такива са слуховете
K
Мисля да направя една тема, в която да бъдат пускани всички статии на Иво. Който се интересува от някоя просто да влезе тук, а не да обикаля из целия форум smile.gif



QUOTE
Боже, колко сила има по тоя свят
Дик и Ричард Хойт откриха в спорта своята бяла лястовица



Драги читатели, точно преди година ви разказах историята на Дик и Ричард Хойт. Днес се връщам към нея, защото изминалата година не беше лека за този неповторим тандем. Наскоро Дик и Ричард са били събудени от противопожарната сирена в мотел в Маями. Дик грабнал сина си на ръце, за да го изнесе от сградата. Наложило се да се спуснат по аварийните стълби и за нещастие Дик пострадал при слизането и претърпял тежка контузия с фрактура на коляното. Инцидентът събудил и стара травма в другото коляно.
Г-н Хойт направи героично усилие, за да се възстанови и да участва със сина си в Бостънския маратон за 25-и пореден път. Тийм Хойт завърши, но с огромно усилие, защото Дик продължава да се възстановява и от сърдечен удар, който получил преди 4 г. поради вроден дефект. Лекарите твърдят, че единствено неописуемата му физическа форма е спасила живота му. Самият Дик пък настоява, че посвоему синът му го е спасил от смърт.
Въпросът, който никой не смее да зададе, е какво ще стане, ако г-н Хойт не е в състояние да се състезава повече? Според мнозина целият им свят ще се сгромоляса. Дик е вече на 66 и въпреки невероятната си физика този тъжен въпрос започва да се прокрадва все по-настойчиво. Преди седмици бащата и синът се състезаваха в поредния триатлон "Айрън Мен" и Дик заяви, че участва за последен път. Очите му бяха пълни със сълзи. Наскоро Хойт призна, че ще продължи да тича, докато може, но като че ли е настъпил моментът, в който дори на този железен мъж е необходима малко помощ. Миналата година много хора откликнаха на историята на семейство Хойт. Моля всички читатели, които по някакъв начин са били докоснати от техните премеждия, да напишат по няколко окуражителни думи до Рик и Дик. В тази ситуация две добри думи са далеч по-ценни от каквито и да било пари. Ако имате такива думи в себе си, моля ви пратете ги на следния адрес:
Team Hoyt
241 Mashapaug Road
Holland, MA
01521
или чрез имейл: teamhoyt@cox.net
Също препоръчвам горещо 6-минутния филм за тях, който можете да гледате в интернет на този адрес:
http://www.youtube.com/watch?v=QUzq-tG12ig...related&search=
И още нещо: Наскоро някой попитал Рик какво ще бъде първото нещо, което би направил, ако стане чудо и той не е вече инвалид. "Много съм мислил за това - казал Рик чрез компютъра си. - Първо мислех, че сигурно ще изляза навън, за да тичам или да играя бейзбол. Но всъщност това, което искам най-много, е да стана от инвалидната количка, да сложа баща си в нея и поне веднъж в живота си да мога аз него да побутам."
А сега ще ви припомним тяхната история.







Тийм Хойт


ИВО ИВАНОВ
Канзас

Кой е най-великият спортист? Марк Шпиц? Карл Люис? Майкъл Джордан? Ланс Армстронг? Пеле? Труден въпрос с много отговори. Как да намерим универсални показатели за оценка? Няма конкретни параметри, които да вкараме в някакво уравнение и да получим отговор. Може би, както често се случва в живота, и тази истина е относителна и всичко зависи от това кого сме попитали. Самият аз съм в безизходица пред този въпрос, но бих искал да промъкна в списъка с възможни отговори името на един човек, за когото едва ли някой някога е чувал в България. Той се казва Дик Хойт и често навестява мислите ми по време на любимата ми и напълно безплатна антистресова терапия. Ще обясня с няколко думи: Стресът си е стрес както в България, така и тук. Проблеми в работата, сметки, крайни срокове, задръствания, съкращения, гнойни ангини накрак и т.н., и т.н. Моят метод за борба с напрежението е следният. Всяка вечер двайсетина минути преди самият аз да гушна възглавницата,
сядам до леглото на спящите си деца и просто ги наблюдавам мълчаливо
Който е бил родител, знае точно какво имам предвид. Едва ли има нещо по-успокояващо и по-възхитително от едно спящо дете. Не знам дали този ефект се дължи на равномерното им дишане, на откровената им беззащитност или на невинните лица, но за мен няма по-ценно убежище от ежедневието от тези двайсет минути на тихо съзерцание в тъмната стая. Сякаш всичко останало престава да съществува. Някъде далеч остават работата, цените на бензина, лактите по автобусите, параноята, войните, ураганите и всичко останало. В чертите на заспалите деца обезоръжени се разтварят и тревогите, и проблемите, и стресът. В тези моменти често се сещам за моя любим спортист Дик Хойт, чиито изумителни постижения и живот почнах да следя преди около 5 г.
Дик е станал баща през 1962, но новороденият му син Ричард идва на този свят в конвулсии. Оказва се, че пъпната връв се е омотала около врата на бебето, прекъсвайки притока на кръв и нанасяйки необратими увреждания на централната му нервна система. Детето никога няма да може да ходи, да използва ръцете си, да говори и да контролира тялото си. Лекарите имат само един съвет към родителите: Отървете се от бебето, дайте го в специално заведение.
Има ли нещо по-ужасно от това да си напълно обездвижен и лишен от възможността да комуникираш с останалия свят от първата до последната секунда в живота си? Отговорът е: Да, има! Ако жертвата е собственото ти дете. Няма по-голям кошмар за един родител, няма по-голямо страдание. Трудно ми е да си представя каква ледена пустош е преминала през душите на Дик и Джуди Хойт, когато са надникнали в бъдещето на сина си. Неизживяното детство, неизказаните думи, неосъществените мечти, неродените внуци. Сърцето ми се свива и не мога да не си спомня за съкрушения баща в "По жицата", за умиращата му дъщеричка и за онези покъртителни осем думи на Моканина: "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Но Дик отказва да се самосъжалява, пренебрегва всички лекари, зарежда се с вяра в сина си и тръгва като бесен да търси... бялата лястовица. Надява се, че съзнанието и интелектът на Ричард са останали непокътнати, и се посвещава на идеята да надвие съдбата. Почва да учи сина си на азбуката и да му чете, без да е сигурен дали има някакъв ефект. През 1972 благодарение на големите сърца на група инженери от университета "Тъфт" Рич се сдобива с комуникатор, който му позволява да изписва думи на монитор, натискайки бутон с тила си. Оказва се, че малкият не само е наясно какво става около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект. Баща му е твърдо решен, че синът му няма да бъде лишен от нищо и щом не може да се движи,
той ще бъде неговите ръце и крака
Дик започва да носи сина си на гръб, за да се радва на природата, води го на планински преходи със себе си и така двамата изкачват един от върховете в Колорадо. През 1977 Рич се примолва на баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Хойт се съгласява да бута инвалидната количка. В този ден те завършват предпоследни, но надбягването събужда неподозирано усещане в душата на обездвиженото момче. Същата вечер Ричард изписва нещо на монитора си, което ще промени живота им завинаги: "Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!" От 15 години бащата е търсел точно това лекарство за сина си - усещането за независимост и пълноценност. От този момент нататък животът му е посветен на една-единствена цел - да улови това усещане и докато диша, да го дава на Ричард. Дик почва да бяга по 5 часа на ден пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 двамата се записват под името "Тийм Хойт" в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има невероятните 64 маратона, като най-добрият му резултат е просто феноменален - 2:40,47 часа (36 минути и половина под световния рекорд)!
След 4-годишно участие в маратони двамата се решават на нова лудост - триатлона "Айрън Мен". Това нечовешко съревнование включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и като капак - класически маратон (42,2 км). Много малко са хората, които са в състояние да издържат подобно натоварване. Аз съм горе-долу в добра форма, но със сигурност
ще се разпадна на отделни митохондрии още в плуването
Хойт връзва с въже за кръста си доста тежка лодка, в която е легнал Ричард, за да покрие тези първи километри във водата. После слага сина си в специална седалка, закачена за предната част на колелото му. Най-изумителното е, че Тийм Хойт често изпреварва 2/3 от съперниците. През годините Дик и Рич участват в общо 911 състезания, включително 206 по триатлон и 24 последователни маратона на Бостън. През 1992 двойката преминава с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни.
Тук всеки любител на бягането е запознат с историята на Хойт. Медийните спортни гиганти ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО отразяват успехите им, а на пазара излизат книга и DVD филм, посветени на техния трънлив път. Много специалисти се питат какви биха били резултатите на Дик, ако се състезаваше сам, без сина си. Той твърди, че ще се провали, защото Ричард е основният му източник на енергия, а и стилът му на бягане е зависим от количката. Наскоро гледах кадри от последното им състезание. Дик въртеше педалите на колелото с настървение, подминавайки изтощените си противници, а изражението на лицето на сина му отразяваше както огромното удоволствие от надпреварата, така и мускулното напрежение, което явно усещаше от усилията на баща си. Вятърът ги блъскаше челно, умората се бе вкопчила в педалите, но Тийм Хойт продължаваше упорито напред: двама души - едно сърце. Казват, че дори пулсът им се изравнявал по време на състезание.
Хойт, в чиито крака като корабни въжета подскачат чудовищни мускули, а с бицепсите му би се гордял всеки 20-годишен младеж, се е подложил на големи лишения и е пренебрегнал собственото си благополучие, за да освободи сина си от капана на съдбата. Почти всеки цент от пенсията му, всеки извънреден приход и всяко получено дарение се влагат във фонда за спорт. Самият Дик живее по спартански, за да си позволи да пътува от маратон на маратон. За Хойт старши обаче едва ли има по-сладка жертва от тази и ако можеше, сигурно щеше да бяга по 24 часа в денонощието.
Наскоро една от водещите журналистки на САЩ - Мери Карило, интервюира Дик за предаването "Риъл Спортс". Разговорът им постепенно ги отведе в миналото, към мястото, което Дик все още се страхува да посещава. Там, където в родилното отделение стои сломеният от мъка 22-годишен баща и се взира в мрачното бъдеще на сина си. Струва ми се, че в този момент пред тв камерата Дик за пръв път кръстоса поглед със себе си и разбра колко изумително е житейското му пътешествие. "Откъде черпиш толкова сила?", попита Карило и този железен мъж, който винаги е гледал напред без никакъв признак на слабост, най-после не издържа и остави сълзите да отговорят. Мери е изключителна журналистка, но и тя самата не успя да овладее емоциите си и следващият й въпрос се разпадна, задавен в собствените й сълзи.
За човек, който е бил напълно отписан от докторите, Ричард е постигнал много неща: завършил е не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони инвалиди по света. Днес той е на 43, но за родителите детето винаги си остава дете. Затова понякога се питам дали и Дик не сяда вечер до леглото на сина си, за да се взре с гордост в спящото му щастливо лице. Хойт е голям мъж, велик спортист и истински родител. Ако има послание в неговата история, то е, че лесно се прави дете, но трудно се става баща.
Много красота има в спорта. Красиви и елегантни бяха полетите на Джулиъс Ървинг към коша. Красиво бе и финалното разгъване на Луганис миг преди да разпори водната повърхност. Изумително красиви са и ефирните подавания на Зидан. Но понякога спортът може да ни даде нещо още по-впечатляващо и ценно. Един 65-годишен мъж, бутащ с всичка сила осакатеното си, но щастливо дете в инвалидна количка. Какво по-красиво? Магията на спорта се състои в това, че в ръцете на един баща той престава да бъде просто спорт и се превръща в нещо много повече. Нещо пълно със смисъл, обещание и надежда... Като бяла лястовица.


RaDuL
Май требе да се направи подфорум и да го кръстиме Иво от Канзас. И там да е сичко негово. smile.gif
K
QUOTE
Втори живот - красив, но опасен
Възможно ли е човечеството да се хване в мрежата, която само създаде



Дами и господа, скъпи познати и непознати приятели, днес сме се събрали на страниците на този вестник, за да изпратим в небитието господин Аспарух Нишитани. Нека склоним глави и отдадем последна почит на този млад и обещаващ баскетболист, защото само след 45 минути аз лично ще сложа край на неговото мимолетно, но много поучително съществуване.








ИВО ИВАНОВ
Канзас

Аспарух се появи на този свят само преди две седмици, но за краткото си пребиваване успя да натрупа някои забележителни постижения. Само за броени минути г-н Нишитани достигна ръст от 2,02 м, след което бързо и с минимален разход на усилие се научи да лети, да променя външността си и дори да се телепортира. В последните дни Аспарух направи две ключови покупки на недвижима собственост, стана основна фигура в професионален баскетболен отбор и около него дори се навъртаха някакви, макар и съмнителни гаджета. И точно сега, когато младежът е напът да утвърди социалния си статус и да започне да жъне по-сериозни обществени успехи, е време да се намеся безкомпромисно и с огромно облекчение да дръпна шалтера на живота му.

Работата е там, че Аспарух само изглежда безобиден и добродушен на повърхността, но под черупката му се крие коварна същност. Затова неговият край ще настъпи неумолимо с края на тези редове и в това няма нищо лошо, тъй като Нишитани съществува единствено заради тази статия. Създадох го в изключително популярния виртуален свят, наречен "Втори живот". В последно време милиони хора от всички краища на света са потънали в това странно интернет общество, което се разраства с изумителна скорост. Причината да вдъхна живот на Аспарух бе съгражданката ми Кариса Хил, която живее само през няколко улици от моя дом. Наскоро тя се появи в местните новини. Оказа се, че съседката ми се е обадила "на пожар" в полицията, тъй като е била ограбена посред бял ден. Но това само по себе си не би й осигурило място в тукашната преса. Причината да се появи в новините бе естеството на престъплението. Оказа се, че са й били откраднати не истински, а виртуални пари, наречени Линден долари, с които човек може да пазарува във "Втори живот". Извършителят, разбира се, е виртуален престъпник, който се е представил за коректен бизнесмен и виртуално виртуозно е отмъкнал виртуалните средства на Кариса, която във "Втори живот" се занимава с продажба на виртуални къщи! Нека спрем за миг този разказ, за да цитираме реакцията на местната полиция. Всъщност при по-внимателно обмисляне нека продължим този разказ, без да цитираме реакцията на местната полиция, чието озадачаване обяснимо бе примесено с огромна доза нецензурен гняв.
Интересното в случая е, че Кариса не само че не е психически болна, а дори прави впечатление на интелигентно момиче. Казах си, че сигурно има нещо скрито по-дълбоко в цялата тази история и реших да го потърся в безкрайните виртуални дебри на самия "Втори живот". Единственият начин да попадна в този свят бе да създам виртуална личност - своето второ "Аз". Нарекох го Аспарух, а фамилното име ми бе наложено от самата програма. Бързо разбрах, че участниците смятат себе си за "жители" и мразят, когато някой нарича обществото им игра. Те гледат на "Втори живот" като на нещо много по-сериозно, нещо определящо и важно, нещо като втори живот. Милиони хора по света се включват всеки ден в тази социална мрежа, която оперира като отделна държава със своя собствена икономика, закони на поведение и обществена йерархия. Дигиталният свят се състои от един основен континент, безбройни градове, острови, невъобразими графични пейзажи и триизмерни анимации.

По-опитните "жители" могат да летят, да променят вида си да се телепортират във всяка точка на този компютърен свят и дори да придобиват невероятни физически характеристики и способности. Това, което ме изуми най-много обаче и което ме накара да разбера донякъде оплакването в полицията на Кариса Хил, бе сложната икономическа структура на "Втори живот". Оказа се, че въпросните Линден долари могат да бъдат обменяни срещу истински на базата на курса на тази валута, който е силно променлив, но в момента е около 280 Линден долара срещу 1 щатски долар. Този курс се определя от виртуална брокерска къща и коефицента "Линдекс". Колкото повече плащаш в членски внос на компанията създател на играта, толкова повече Линден долари ти се полагат всяка седмица под формата на стипендия. Програмата също предлага възможност да създаваш предмети и услуги и да ги продаваш. Има магазини за дрехи, уреди, строителни материали и т.н. Има естествено и стриптийзьорки, и жрици на виртуалната любов, които работят с неуморна всеотдайност. Целта на всички е да натрупат пари, с които да купят недвижима собственост. Това е най-големият бизнес тук и има хора, които купуват цели острови. Обикновено "земята" се купува и продава на виртуални парцели от по 512 кв. м. Ето ви едно късче информация, което ме накара да се хвана за главата: миналата година брутният национален продукт на "Втори живот" е бил $ 64 млн. Това е накарало американския Конгрес да започне предварителни обсъждания за това как да обложи с някакви данъци този главоломно растящ виртуален свят. Вече има "жители", които са станали милионери в истинския свят благодарение на спекулация с Линден долари и "недвижима собственост".

Докато се разхождах из красивите улици на "Втори живот", разбрах нещо, което просто ме изплаши: реалният свят бе започнал бавно, но сигурно да се процежда във виртуалния! Истински компании рекламират стоките си на огромни билбордове, информационната агенция Ройтерс предава новините от специален виртуален павилион, "Тoйота" продава коли, American Apparel има магазин за дрехи, "Адидас-Рийбок" строят търговски комплекс, а веригата "Старууд" е вдигнала виртуален хотел, точно копие на реалния. Рекламата във виртуалното пространство не е нещо ново. Много компании са промъквали името си във видеоигри, но "Втори живот" е надминал всичко. През лятото компанията 20th Century Fох направи премиера на филма си X-Мен 3 във виртуално кино във "Втори живот", Певицата Сюзън Вега изнесе концерт "на живо", а наскоро Кърт Вонегът даде интервю под формата на дигитален писател. Не е за вярване, но в момента компаниятa "Ендемол" дори подготвя и предаването Big Brother, което ще включва изцяло жители на "Втори живот". Създател на този графичен свят е калифорнийската компания "Линден Лебс" и може би най-хитрият им ход е, че са предоставили необходимите програмни кодове, така че всеки "жител" може да създава предмети, продукти, модификации и т.н. Но както и в истинският живот, възможностите ти се определят от това колко пари имаш.

Всеки ден милиони хора по света сядат зад компютъра и се включват във "Втори живот". В много случаи те прекарват по 8-10 часа напълно потопени в неговите пейзажи, социални структури и икономика. Има такива, които са превърнали съществуването си тук в професия и всеки ден "отиват на работа" в този странен свят, в който реализират значителни доходи.
Други идват заради секса или за да установят взаимоотношения, да избият стари комплекси или да постигнат нещо, което никога не са могли да направят в реалния живот. Според мен красивият свят на "Втори живот" е опасен, защото ни предлага бързо бягство от житейските препятствия, от проблемите на истинското съществуване. Но без проблеми - няма развитие, няма прогресия в траекторията на живота ни. А когато няма прогресия, неизменно идва регресия. Във "Втори живот" с натискане на клавиша човек може да промени талията си, мускулите, цвета на очите си, да превърне нощта в ден, да се пренесе от тропиците на Северния полюс. Това дава усещане за изключителна власт, за "божествен комплекс" и за мнозина е далеч по-примамливо от навъсения шеф в офиса, сприхавата съпруга и плачещите деца. Защо да се потя във фитнес залата, когато мога да чукна на компютъра и да заприличам на Арни? Защо ми трябва да вървя, когато мога да летя? За какво ми е да се самоусъвършенствам, да имам стремежи, приятели, любов, кариера? Във филма "Матрицата" човечеството съществува безметежно във виртуален свят, докато истинските хора са редуцирани в спящи в пашкулите си батерии - нещо като енергиен ресурс за самоуправляващата се мрежа. С навлизането на нови технологии в света на компютърните апликации интернет се промени драстично и ще продължи да се променя. Нано-технологиите скоро ще доведат компютърната графика и анимация до невиждан реализъм. "Втори живот" е едва в зародиш, но вече е уловил в пипалата си милиони жертви и неизбежно се натрапват няколко зловещи въпроса:

- Далеч ли сме от създаването на някаква виртуална вселена близнак?
- На колко крачки сме от матрицата? Десет? Пет? Две?
- Кога ще започнем да вегетираме и да гледаме с безразличие как мускулите ни атрофират и самоличността ни започва да изчезва?
- Възможно ли е някой ден човечеството да се хване в мрежата, която така гордо създаде, и да започне да се гърчи и мята в нея като жива риба?
Но да се върнем на Аспарух. Той също е отражение на някои от нещата, които самият аз не бих имал нищо против да получа от живота. Момчето е с 22 см по-високо от мен и играе баскетбол в създадения от болното ми въображение отбор CHICAGO BUL-garians
Паро Нишитани никога не остарява, може да лети, да се телепортира и да прави жестоки мускули, без въобще да блъска щанги. Откакто създадох Аспарух, започнах да усещам опасно пристрастяване към виртуалния начин на живот. В последните дни се срещнах с интересни хора и направих първите си покупки. Онзи ден ме заговори някаква дигитална бразилка с огромни млечни жлези, която кой знае защо реши, че знам португалски, а вчера попаднах на тропически остров, от който бях моментално изгонен, тъй като се оказа, че бил само за нудисти. Най-неприятното ми преживяване беше сблъсъкът ми с някаква странна жена с криле на прилеп, която без никаква причина ме удари по главата с бейзболна бухалка. После, без да каже нито дума, откачената дама отлетя в небето. Като изключим този епизод, животът ми в този свят бе пълен с приятни пътешествия и авантюри. Може би именно затова виртуалната действителност ми се струва толкова опасна. Създателите на "Втори живот" го наричат свят, създаден от потребителя в полза на потребителя. За мен обаче от него няма никаква полза - той е точно това, в което не трябва да позволяваме на мрежата да се превръща. Колкото повече се разраства "Втори живот", толкова повече ще пустеят спортните площадки и толкова по-малко млади хора ще се спират във фитнес клубовете. Знам, че създадох Аспарух като работен експеримент за тази статия и намерението ми беше да му видя сметката веднага, след като напиша последния ред. В последните дни обаче имах своите колебания, тъй като усещах, че убивайки го, ще посегна на себе си. Но в събота сънувах сън, който ме накара да си припомня, че Аспарух трябва да си отиде. Самото му съществуване е едно предупреждение, че в отсъствието на достатъчно воля има сили, които могат да изконсумират реалната ни самоличност. Сънувах, че играя баскетбол и след всеки отскок се нося като птица над терена и над затаилата дъх публика. Постепенно разбрах, че играя не аз, а Нишитани. След мача седнах на пейката и като наркоман извадих лаптоп, за да се включа във "Втори живот". Но когато влязох във виртуалния свят, от екрана ме погледна истинският Иво. Той бе станал марионетката и вече Аспарух дърпаше конците. Не съм прагматик - нямам нищо против фантазията и често търся скривалище във въображението си. Но "Втори живот" ме плаши. Ето защо след малко ще изляза от него и никога повече няма да влизам. Ще отида да живея първия си живот, защото не бих искал той неусетно да ми се изплъзне, докато се лутам из втория.
Само не казвайте на Kлариса, че съм светил маслото на Нишитани - нищо чудно това момиче да прати полицията по следите ми. Както е тръгнал светът, дори не бих се изненадал, ако ме арестуват. Но това е риск, който съм готов да поема. Ето че идва краят на материала и е време да кажа сбогом на Аспарух Нишитани. Прости ми, братко, но такава е ситуацията: или аз - или ти! Имаш още пет секунди: 5, 4, 3, 2, 1.


K
QUOTE
Американска трагедия

Болният от СПИН Томи Морисън се върна на ринга и атакува Холивуд



Понякога се сещам за Ейнджи. Червенокосата Ейнджи, по която въздишаха всичките ми колеги и може би дори няколко леко сконфузени колежки. Това момиче качваше температурата на въздуха със самото си присъствие и обръщаше главите на хората по улицата. Косата й се стелеше като гъста лава около лице, заради което в древността сигурно биха се водили войни, а по-голямата част от 180-те й сантиметра бяха посветени на феноменалните й крака, които сякаш извираха като два палави потока някъде чак от йоносферата. Отгоре на всичко Ейнджи знаеше как да подчертае атрибутите си и се обличаше крайно предизвикателно в дънки, които бяха толкова плътно прилепнали, че понякога се чудех как ги слага и дали всъщност не ги рисува сутрин с четка по тялото си.









ИВО ИВАНОВ
Канзас

Дори професорът ни по психология почваше да скърца два пъти по-силно с тебешира по дъската, когато Ейнджи присъстваше на упражненията. Не че таях каквато и да било надежда, но един ден реших да хвърля въдицата, ей така, на майтап.
"Хей, Ейнджи! - казах й. - Не ти ли се вие свят?"
"А? Защо пък да ми се вие свят?", учуди се тя.
"Как защо - цяла седмица ми се въртиш из съзнанието."
Ейнджи прихна да се смее, даде ми точки за оригиналност и естествено, не захапа въдицата. Малко след това един колега ми каза следното: "Ти луд ли си да се бъзикаш с Ейнджи. Нима не знаеш, че е гадже на Томи Морисън?"
Тогава беше мой ред да прихна да се смея, тъй като по това време бе по-скоро трудно да намериш хубава студентка в университета, която да не е минала през поточната линия, в която се бе превърнало леглото на Морисън. Всички знаеха, че този плейбой няма гаджета, а просто еднонощни победи.
Днес се сетих и за Ейнджи, и за Томи, защото точно след една седмица ще бъде премиерата на "Роки VI". 30 години след първата серия, която му донесе "Оскар", Силвестер Сталоун ще извади от нафталина стария си герой Роки Балбоа, за да се опита да изстиска още няколко милиона долара от него върху големия екран. Странно решение. Не знам какъв точно е сценарият, но не ми се струва разумно Роки да бъде изпратен на ринга на такава възраст, освен, разбира се, ако съперникът му няма ишиас или някое коварно простатно заболяване. Последната серия на Роки бе направена преди цели 15 г. и в нея противник на Сталоун бе младият, могъщ и арогантен Томи Гън. Ролята бе изпълнена от младия, могъщ и арогантен боксьор тежка категория Морисън, който се бе преместил да живее в Канзас Сити, тъй като по неговите собствени думи в родния му град в Оклахома вече нямало жени, с които да не е спал
По това време Томи бе може би най-популярната личност в града и за похожденията му се носеха легенди. Наричаха го Дюк, защото това бе прякорът на световноизвестния му чичо - актьорът Джон Уейн. Томи беше като месомелачка и газеше съперниците си на ринга не толкова с техника, колкото с варварска сила, непредвидими хаотични действия и убийствена лява ръка. Повечето му победи бяха с нокаут и медиите бързо го провъзгласиха за Великата бяла надежда.
През 1993 Морисън стана световен шампион в тежка категория, след като победи убедително Джордж Формън в 12 рунда. Започна да се говори усилено за епичен двубой между Майк Тайсън и Морисън, мач, който щеше да направи Дюка приказно богат. Аз лично съм виждал Томи отблизо един-единствен път - в митичния клуб "Ураганът" в квартал Уестпорт на Канзас. Той нахълта, обкръжен от свита телохранители с вид на космати мастодонти, строполи се на специално запазена маса и ако не се лъжа, си поръча целия бутилков инвентар на заведението. Тогава разбрах, че слуховете за него едва ли са преувеличени, тъй като младият боксьор моментално бе обилно облепен в гаджета, които навярно срещаше за първи път.

Трудно е човек да си представи по-безотговорен и откачен човек в света на бокса от Тайсън, но според мен Томи надминава дори неговите безумия. Дългоочакваният сблъсък между двамата така и не се състоя, най-вече поради тоталната липса на дисциплина и тренировъчен режим от страна на Морисън. Томи побеждаваше силни съперници като Ридик Боу, Джо Хип и Рейзър Ръдок, но падаше от посредствени като Майкъл Бент и Рос Пюрити. Загубите му се дължаха на безотговорна игра, мързел и дори чиста проба махмурлук. Самият Томи твърди, че с оргиите си е гонел митичните креватни рекорди на Уилт Чембърлейн. Началото на края настъпи, когато единственият разумен човек до него, мениджърът му Джон Браун, не издържа и вдигна ръце. "Какво ли не направих, за да го спася това момче - спомня си Браун. - Но той ме мразеше, защото аз бях гласът на разума. Тормозех го всеки ден - исках да стане от леглото и да тренира. Ако ще прави секс, нека го прави, но с една жена на ден, а не с пет и ако наистина държи да успее - да не пуши, да не взима наркотици и алкохол и да тренира съвестно."

Понякога животът сякаш имитира изкуството и малко по малко Морисън започна да прилича на самозабравилия се Томи Гън - антиподът на Сталоун от "Роки V". Въпреки всичко Дюкът имаше огромна маркетингова стойност за професионалния бокс и заветният мач с Тайсън бе напът да се осъществи. Но съдбата отново се намеси и всички планове за мегасрещата дерайлираха, този път катастрофално.
На 15 февруари 1996 Томи даде положителна проба за СПИН, което автоматично сложи точка на кариерата му. Едва 26-годишен, той трябваше да пренасочи изцяло усилията си, да прави равносметка на живота си и да се бори отчаяно за неговото удължаване. Трагедията на Томи обаче е не толкова смъртоносният вирус в кръвта му, а фактът, че никога не е можел нищо друго, освен да използва юмруците си. За пръв път се е сбил едва на 5, премазвайки 8-годишно момче, и оттогава не е спирал. Така че когато изгуби правото да упражнява единствения си занаят, Морисън буквално се сгромоляса в калта. Изнесе се от Канзас, за да избяга от изкушенията и белите, но те покорно го последваха по петите. Отиде в Оклахома, където буквално маринова мозъка си в наркотици и алкохол и се забърка в ункални каши. След поредица сблъсъци със закона, бе осъден на 10 г. затвор за разспространение на кокаин и оръжие. Впоследствие съдията му опрости 8 г. и боксьорът бе освободен, след като лежа в кафеза 14 месеца.

Личният му живот също бе сапуненооперен шедьовър, който няма равен на себе си. Томи успя да се ожени за две неподозиращи една за друга жени едновременно. Едната сватба се състояла в Мексико, другата в Щатите. "Все още не ми е ясно как го направих този номер", твърди Морисън. Знам, че звучи като абсолютна измислица, но отгоре на всичко и двете му съпруги носят едно и също име - Доун
Приятелите му ги наричат Д1 и Д2. По-късно Томи се разведе и с двете и се ожени втори път за Д1. Навярно за да избегне решаването на този сложен, брачен ребус, бившият световен шампион потъна в употреба на метамфетамини, които според мен са сварили и малкото мозъчни клетки в главата му.
И ето че днес, 10 години след като чу смъртната си присъда под формата на положителна проба, Томи възкръсна по крайно необичаен начин и нахлу, без да пита, в медийното пространство. Боксьорът нае супер адвоката Ранди Ленг и треньора Майк Муньоз и обяви, че се завръща на ринга. Скандалните му интервюта са нещо, за което си заслужава човек да стане журналист. Всеки път щом си отвори устата, цяло ято фамозни думи излитат от нея като прилепи от пещера. Според Морисън в момента няма по-добър боксьор тежка категория от него в целия свят и дори гигантът Николай Валуев ще стане лесна плячка в ръцете му. "Аз имам двегодишен план за доминация - твърди Томи, - според който ще грабна титлите и в трите боксови федерации."

Томи настоява също, че никога не е носил вируса на СПИН. Положителните проби? "Конспирация на държавата, пъклен план на конкуренцията или обикновена грешка", обяснява той. Според него вирусът е метод на правителството да контролира популацията, а лекарството АЗТ е смъртоносно. "Аз спрях да си взимам лекарството преди години - признава Морисън. - И знам, че вирусът не е в кръвта ми. Това означава, че или съм се излекувал, или никога не съм го имал."
Томи също твърди, че един ден щял да спечели наградата "Оскар" за актьорско майсторство: "Ще вляза в историята и ще стана легенда. Няма съмнение." Напоследък Томи си е измислил някакви абстрактни врагове, които нарича просто "Те". "Те ме мразят - казва боксьорът. - Те не могат да понесат ударите в тялото. Те не търпят болката. Но аз ще ги надвия. Ще смачкам всяко препятствие. Не вярвам в прераждане, но ако има такова, в миналия си живот съм бил гладиатор."
"Бог ми проговори - продължава Томи. - И ми каза да не взимам лекарството.
Хората ме мислят за невменяем, но грешат

В момента Морисън е на 37 и трябва да се признае, че е в идеална форма. Лицето му носи белезите на много безсънни нощи, но шестте плочки в корема му са видимо забележими и бицепсите му са опънали кожата до скъсване. Треньорът Муньоз твърди, че Томи е по-добър днес, отколкото е бил преди 10 г. Тогава Морисън е играел с травма на рамото и затова е използвал предимно лявата си ръка. Сега тренирал от сутрин до вечер, водел аскетичен живот и бил в състояние да смаже всеки. Той действително е подал молба за боксов лиценз в няколко щата и нищо чудно някой, които е достатъчно жаден за пари, да му разреши да се качи на ринга. Това би било грешка. Независимо от странните твърдения на боксьора, той определено е носител на СПИН и няма лекар на този свят, който да не смята подобна каскада за крайно рискована. Профибоксът не е антисептична среда. Навсякъде хвърчат обагрени слюнки и еритроцити, а боксьорите се парцалят върху локви от кръв. Що се отнася до потенциално пренасяне на вируса, едва ли има друг спорт, който да е по-опасен от бокса. Решението на Морисън да се завърне на ринга е или егоистично повлияно от пари, или просто е плод на лудостта му. Навремето Меджик Джонсън игра баскетбол, въпреки че бе носител на ХИВ вируса и бяха взети изключителни мерки за сигурност. При най-малкото одраскване играта се спираше и Меджик излизаше. Ако разрешим на Морисън да се боксира, тогава защо също не направим тенис на корт с граната вместо топка или водна топка срещу бели акули?

Томи все още мечтае за среща с Тайсън. Би станал страхотен фарс, ако тези двама клоуни наистина се сблъскат на ринга. Ако не друго, то поне
Майк няма да посмее да ухапе съперника по ухото, колкото и апетитно да изглежда тъй като в капилярите му пъпли СПИН.
Преди няколко години бившият мениджър на Морисън Джон Браун заяви, че историята на Томи е "класическата американска трагедия". В това за съжаление има много истина. Морисън е възел от противоречия и е заприличал поразително на човека, в който винаги съм се надявал да не се превърне. Той е плакатен образ на уязвимостта на едноизмерната личност. Дюкът владееше едно единствено нещо и го пропиля, без въобще да се замисли. Често не само професионалните боксьори, но и много спортисти живеят така, сякаш са открили начин да станат безсмъртни. Но всичко е крехко и нито младостта, нито мускулите са гаранция за всемогъщество, безнаказаност и вечност. Най-мъдрото нещо, което може да направи всеки елитен спортист, е да се огледа в историята на Томи, да се отнася към дарбата си с уважение и винаги да има поне един спасителен, резервен житейски вариант. Понякога се чудя колко ли са хората, които носят вируса заради Томи. Чудя се дали и Ейнджи не е пострадала, дали въобще е жива. Знам и приказката за киселото грозде, но въпреки това искрено вярвам, че може да съм извадил голям късмет в деня, в който червенокосата хубавица пренебрегна несръчния ми опит за флирт.



4o4o
QUOTE
Втори живот - красив, но опасен
Възможно ли е човечеството да се хване в мрежата, която само създаде

Много добра статия.За съжаление в нея има много истини, а аз просто не мога да разбера как може да има такива хора които да се запалят до такава степен в играта или там как се нарича това нещо, че да седят по половин ден пред компютъра.Сравнението с Матрицата е най-точно, дори имам чувството че тези дето са измислили втория живот са луди фенове на трилогията, но дали ще се намери Нео на човечеството, дали вече Избраният не е умрял физически и да е потънал във виртуални сделки?!
Desm0nD-Mas0n
Сигурно много голяма част от потребителите в този форум са минали през това да стоят по-половин ден пред компютрите и да цъкат не некоя игрица в това число влизам и аз,имах един период в който бая време съм стоял пред компютъра си и не съм ставал но сега предпочитам да съм в фитнес залата или някъде да играя някакъв спорт предимно Баскетбол или Футбол(повече 1-вото) wink.gif
ivo(kansas)
ами, честно казано и аз самият сам се пристрастявал не веднъж към някои игри и сам зомбясвал тотално, висейки по 8 часа пред екрана...направо ме хваща страх от себе си в такива случаи. Това си е нещо като новата наркомания на обществото...Second Life обаче е направо лудост! Докъде ли ще стигне SL? дали въобще ще спре някъде или ще продължи да консумира малко по малко реалния ни живот?
4o4o
едно е игра, която е създадена да те отпусне и ти по неволя се зарибяваш до такава степен че не можеш да се отлепиш от компютъра или конзолата, и аз съм го имал тоя момент, но това "втори живот" не е игра.Не знам какво представлява, но си правя изводи по твоите описания.На това лошото му е, че Виртуалното се смесва с Материалното.Човек седи и цикли по цял ден, но взима пари за това нещо.По този начин той става работник на компанията създала "втори живот", но това работа ли е?!
ivo(kansas)
абсолютно си прав, чочо и затова започнах малко по малко да се плаша докато прекарах тези две седмици там...B един момент излизаш до магазина или някъде навън след като си прекарал няколко часа в SL и ти се привиждат на улицата неща които си видял в SL. Има хора които буквално живеят там и по-голямата част от денонощието са в SL! Много е странно също че хората обръщат внимание в SL какви дрехи носиш, дали си ги купил от скъп magazin, какви маратонки носиш и т.н. Ти самият нямаш право да програмираш дрехи които са със запазена марка или да си направиш "Нике" например...абе, много странно нещо...направо страх да го хване човек..може да пробваш - безплатно е...после постепенно разбираш че ще ти трябват пари ако искаш да водиш "пълноценен" втори живот и така те зарибяват..
4o4o
изобщо нямам намерение да се регвам там.на мен втори живот не ми трябва, доволен съм си от моя, пък тези които са недоволни да се регват и да им дават пари на тези вируси в обществото(компанията създател), защото според мен това си е болест, която по характер е като рака.Ако приемем че всички хора са клетките на един организъм, тези които се вманиачават във "втори живот" стават вредните клетки, които необезпокоявани от имунната система(правителства и други) се развиват и привличат нови и нови клетки и така органзма бавно и постепенно умира...
ivo(kansas)
Ha! Strahotna metafora! smile.gif evala 4o4o!!!
tryin`hard
добре, че ние още не сме се "развили" толкова ,че такива неща да заинтересуват средния бългаpин. дано тва и никога не става, бати просотията...... huh.gif
K
QUOTE
Извинете, май изпуснахте нещо
Коледа е идеално време за добрини. Ако не вярвате, питайте Лари



Зъзнещ в ледената си таратайка, Дядо Коледа стискаше с разтреперана ръка студената дръжка на 22-калибров пистолет. Отчайващите моменти раждат отчайващи решения, а в тази потискаща декемврийска вечер единственият спътник, съратник и съветник на Дядо Коледа бе именно отчаянието. Изоставен от късмета си, напълно разорен и отритнат от съдбата, той бе само на две минути разстояние от най-голямата грешка в живота си. На 20 метра светеше витрината на малък магазин и Дядо Коледа възнамеряваше да използва пистолета, за да го ограби. У дома го чакаха гладната му съпруга и дете и той нямаше сили да ги погледне в очите и да им каже, че отново е без работа, без пукната пара, че няма да може нито да плати наема, нито да сложи храна на масата за празниците. По това време той все още не бил Дядо Коледа, а 27-годишен младеж, чийто живот бил постоянна верига от жестоки провали и незаслужени разочарования. Постепенно разумът се прокраднал в студената кабина на кашлящата с последни сили кола и миг преди да нахълта в магазина, Дядо Коледа сложил край на безумния си план. "В този момент гледах на себе си като на абсолютен несретник - спомня си днес той. - Един загубеняк, който не е в състояние да спаси семейството си. Единствената причина да не насоча пистолета към себе си бе мисълта за жена ми и детето."







В коледното пожелание на Лари Стюърт пише: "На Иво и хората в България весела Коледа! С обич."


ИВО ИВАНОВ
Канзас

Трийсет години са изминали от онзи декемврийски ден - много вода е изтекла, много неща са се променили. Светът вече е коренно различно място, а отчаяният младеж е възрастен мъж, който може да си позволи да погледне назад без притеснение - с усмивка и гордост. Защото той е човекът, който вече четвърт век е обожаван и обичан от цяла Америка, без тя дори да знае името му.
Днес е денят, в който най-после ни бе отворена вратата към неговото минало и ни бе дадена възможността да разкажем изумителната му история. Обичам да повтарям, че някои истории нямат никаква нужда от мен: те са толкова силни, уникални и въздействащи, че някак си успяват да се саморазкажат. Не им трябват украса, метафори и хумор, не им трябва дори разказвaч. Такава е историята на човека, когото цяла Америка нарича Тайнствения Дядо Коледа. Всеки декември тази мистериозна личност обикаля бедните квартали, евтините магазини, гетата, гарите и автобусните спирки в търсене на хора с овехтели дрехи, счупени коли или просто тъгa в очите. "Извинете, струва ми се, че изпуснахте нещо" е любимата му фраза, с която уж грабва нещо от земята и набутва 100-доларови банкноти в ръцете на изумените късметлии. После, преди да са успели да реагират, Тайнствения Дядо Коледа се изпарява като дим. От 26 години този екстравагантен благодетел е истинска енигма и подлудява винаги любопитната Америка.
Кой е този човек? Защо се крие?
Защо раздава парите си, без да иска благодарност? Хиляди са тези докоснати от неговата загадъчна благотворителност. Често се случва хора със сълзи на очите да се обадят на медиите с молба да бъде излъчена благодарността им към този човек. Едно от любимите му места за действие са заложните къщи. Там причаква бедните родители, които идват, за да заложат стар телевизор или потомствен златен пръстен и да купят с парите подаръци на децата. Известен е случаят, в който Дядо Коледа взел от ръцете на една жена очукана микровълнова печка за $ 20 и я "купил" за 800. После изтичал до ръждясалата й кола и сложил печката на задната седалка. Жената разказала всичко, ридаеща от щастие. А това е само един от стотиците подобни жестове.
В началото легендите за Тайнствения Дядо Коледа кръстосваха предимно улиците на Канзас Сити, но през последните години действията на благодетеля бяха регистрирани и в други големи градове. И независимо от изпепеляващото любопитство на медиите и засадите на фотографите той неизменно успяваше да съхрани тайната си.
Преди 11 години Опра Уинфри му отправи официална покана
за популярното си токшоу. Той позволи да бъде интервюиран, но се появи напълно неузнаваем, защото бе плътно дегизиран като Добрия старец. Преди броени дни обаче една тъжна ситуация го принуди да разкрие самоличността си и да разкаже как точно се е превърнал от отчаян млад мъж с пистолет в Дядо Коледа, раздаващ усмивки на изпадналите в беда и нищета. Най-после лицето му погледна цяла Америка от първите страници на вестниците, а името му стана достояние на всички ни.
Преди много години Дядо Коледа е бил просто мaлчугaнът Лари Стюърт, растящ в абсолютна бедност в прашния и влажен щат Мисисипи. Отгледан е от баба си и дядо си, които свързвали двата края с по няколко долара седмично. Били са толкова бедни, че са нямали течаща вода и слагали по десетина кофи из къщата, за да събират дъждовните капки, минаващи през дупките на покрива.
Малкият Лари често ходел на училище бос
а Коледите карал без подаръци. Когато другите деца се хвалели с придобивките си, той просто се свивал на чина си. Шансът на мaлчугана в живота бил спортът. Оказало се, че има талант за баскетбол, футбол и лека атлетика. Благодарение на постиженията си Лари се добрал до спортна стипендия в университета, но когато решил да се хвърли с глвата напред в живота и да се опита да изплува от тресавището на немотията, той осъзнал, че над главата му сякаш е надвиснало проклятие. С каквото и да се захванел, младежът винаги се натъквал на несполуки. Компаниите, за които работел, фалирали, мошеници го въвличали в схеми и обирали спестяванията му, работодатели го съкращавали. Отгоре на всичко нещастието му явно имало някакво мрачно чувство за хумор и винаги го спохождало около Коледа. В студените зимни дни на 1971 младежът живеел в ръждясалия си жълт Датсън и се хранел веднъж на два дни. Накрая бензинът му свършил и Лари не можел да отоплява кабината. Опитал се да изпроси малко храна от местна църква, но дори и от там му отказали. Прималял от глад, Стюарт влязъл в малката гостилница "Дикси Дайнър" и си поръчал вечеря. Когато дошло време да плаща, изчервен от притеснение, Лари се престорил, че си е загубил портмонето. Заведението било толкова скромно, че собственикът Тед Хорн бил също главен готвач, касиер, чистач и мияч на чинии. Тед дошъл до масата, погледнал Лари право в очите, след което бавно се навел и рекъл: "Я, струва ми се, че сте изпуснали нещо." С тези думи собственикът сложил "намерената" банкнота от 20 долара в ръцете на изумения клиент. Това били много пари за времето си. те се равняват на $ 120 днешни пари. Лари платил, излязъл зашеметен от заведението, избутал колата си до бензиностанцията и отпрашил в посока Канзас Сити в търсене на по-добър живот.
Но както вече знаем, съдбата продължила да му подхвърля Коледни кошмари. Година след като замалкo да дръпне спусъка, Лари за кой ли път бил съкратен от новата си работа. При това две седмици преди Коледа. Звучи невероятно, но абсолютно същият сценарий се повторил и следващата година. Обезверен, Лари спрял да си купи сандвич от павилион и забелязал, че продавачката е с болнав вид и трепери от студ в старите си дрехи. Младежът извадил 20 долара за сметката от $ 1 и казал на момичето да задържи рестото. "На теб ще ти свърши повече работа", уверил я безработният Лари. "Устните й се разтрепериха - спомня си Стюарт. - И от очите й рукнаха сълзи. Никога няма да забравя благодарността й." И тогава някакъв необясним импулс накарал Лари да отиде в банката, да изтегли $ 200 от оскъдната си сметка и да тръгне да ги раздава по улицата на хора, които изглеждат в по-голяма беда от него.
И ето че от този момент, още по-необяснимо, късметът и съдбата му направили завой на 180 градуса. Всяко негово начинание, всяка сделка и бизнес идея почнали да се увенчават с успех и Лари натрупал състояние от 5 млн. долара! Но колкото повече имал, толкова повече осъзнавал колко е важно да дава на другите. Затова дойдел ли декември, тръгвал по улиците на Канзас и слагал пари в ръцете на отчаяните хора, без да са го искали и без да ги обиди.
"Извинете, струва ми се, че изпуснахте нещо." Никoй не знае точно колко хора е зарадвал Лари с тази фраза през годините, но се знае, че е дарил общо $ 1,3 милиона. Постепенно медиите му подариха прякора Тайнствения Дядо Коледа, а той разшири обсега си, правейки дарения не само тук, но и в гетата на Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Ню Орлийнс и Сан Диего.
Казват, че добрината е като бумеранг и неизменно се връща при теб. Преди 7 години Лари се върнал в Тупело, Мисисипи, за да открие Тед Хорн, собственика на "Дикси Дайнър". Преди да е разбрал какво става, Тед се озовал с дебел плик в ръката, пълен до пръсване с хилядарки!
От години следя с възхищение репортажите за Тайнствения Дядо Коледа и се чудя кой е прекрасният човек, който се крие зад този щедър градски ангел. Защо след толкова години Лари Стюърт махна маската? Защо наруши тайната си? В отговорa има много тъгa, но и много надежда. Тази Коледа ще бъде последната, в която този изключителен мъж ще кръстосва улиците с банкноти в ръка. Оказва се, че дори Дядо Коледа не е неуязвим.
Дори Дядо Коледа може да се разболее от рак
Започнал е в хранопровода и е пропълзял бързо в черния му дроб. В момента Лари се подлага на експериментално лечение, за да спечели още малко време, в което да разкаже историята си на колкото се може повече хора и да ги вдъхнови с мисията си. Той иска от нас поне понякога да се разделяме с мислите за себе си и да се отдаваме на произволни прояви на добрина. Без корист, без облага, без услуга за услуга, дори без "благодаря!"
Живеем в странни времена: светът се задъхва от безсмислени войни, геноцид, смърт, бедност и глад. Има страхотен дефицит на човечност. Дефицит на хора като Лари Стюърт. Толкова се гордея с него. Толкова го обичам. Не защото ми е съгражданин, а защото непровокираната му щедрост ми вдъхва вяра в доброто начало. Вчера се качих на колата и отидох да се срещна с него на около час път от тук. Той бе изморен, смазан от проклетата болест и от химиотерапията. Когато стиснах ръката му, усетих колко е крехък животът в нея. Но от бледото му лице ме гледаха две големи, добри очи, в които нямаше нито умора, нито страх от смъртта, а само тихо благородство и спокойствие, характерно за човек, който не е пропилял дните си на майката земя. Обещах му лично, че ще занеса историята му в България. Вярвам, че и у нас има много хора, които биха я оценили.
Скоро ще си вземем сбогом с Лари, но не и с Тайнствения Дядо Коледа. В неговия случай ракът няма думата. Аз не съм особено религиозен: не знам със сигурност кой се е родил на Коледа: дали е Божият син, дали някой месия, мъченик или просто един изключителен човек, който е загинал на кръста, изкупвайки греховете на другите. Знам обаче, че Коледа е идеален повод да дадем шанс на собствената си добрина. Във всеки един от нас има по един Тайнствен Дядо Коледа. Нека тази седмица го пуснем на свобода. Бедни или богати, ние всички имаме нещичко, което можем да предложим на тези, които страдат. Не става дума само за пари: понякога една дума, една усмивка е достатъчна, за да повдигне падналия, да го изправи на крака. Според мен двайсетте долара на Тед сами по себе си са по-маловажни от силата на жеста му. И вярвам, че ако не беше той, Лари сигурно щеше да дръпне спусъка в онази студена нощ преди 30 години. Никога не знаем какво може да се окаже животоспасяващо за един отчаян човек. Tа такава е историята на Тайнствения Дядо Коледа. Благодаря ви, че й позволихте да се саморазкаже. Тя определено го заслужаваше.
Аз нямам много. Не съм милионер
Не съм дори хилядиер. Но знам, че мога да бъда по-добър човек. Да направя нещо хубаво тази Коледа. В близката бензиностанция всеки следобед забелязвам един възрастен човек с добри очи и отрудени ръце. Дрехите му са окъсани и той все събира жълти центове за кафе. Дано не се лъжа, но имам чувството, че утре около пет следобед той, без да подозира, ще изпусне нещо и аз ще бъда там, за да вдигна плика от земята и дa му го подам.
Честита Коледа на всички ви!


The Answer
Браво, Иво! Всяка сряда си купувам 7 Дни, само заради "Поща от Америка"
ADJIQ
Много добра статия.Наистина ме накара силно да се замисля,не само над историята,но и над това какво мога да отделя за другите идните дни.Ще е малко,но по-добре да се даде на беден,отколкото в някоя кръчма,кафе или дискотека.
ivo(kansas)
QUOTE(FooTara @ Dec 20 2006, 11:07 PM) [snapback]111909[/snapback]

какво мога да отделя за другите идните дни.Ще е малко,но по-добре да се даде на беден,отколкото в някоя кръчма,кафе или дискотека.


smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif smile.gif
4o4o
във в.24 часа май имаше една колона проблясъци, там трябва да вмъкнат футъра wink.gif
а статията както винаги е трогателна и много увлекателна.Вече и аз започвам да си взимам 7дни спорт всяка сряда wink.gif
B_Ball_P
и аз искам да пиша така happy.gif поредната перфектна статия!
K
QUOTE
Ето че 2006 е на изхода и от ново е време за моите бисери, събрани както винаги с изключителна педантичност от ловкия им ловец Пламен Атанасов от Велико Търново. Явно тази година съм прекалил и дали заради олимпиадата, дали заради световното, съм ръсил бисери с особена разточителност. Според Пламен това се дължи по-скоро на злоупотреба с "бисерна ракия". Независимо каква е причината, рубриката е толкова пълноводна, че се наложи да я разделим на две части: първата ще пуснем днес, а втората четете утре.
За много години!





Заслужава да се отбележи, че чешкият отбор в много отношения е като носа на Майкъл Джексън - скъп, но въпреки това нестабилен.
За отбора на Чехия на световното по футбол
***
Играчите се лутаха объркани по игрището като мутри в библиотека.
За неориентирания Дрийм Тийм на олимпиадата в Атина
***
Те са толкова стари, че вече избягват да ходят в археологическия музей, защото на излизане се задейства алармената инсталация.
За членовете на рок групата "Ролинг Стоунс", чиято обща възраст е 247 години.
***
През второто полувреме защитниците на Детройт се бяха залепили за Леброн като фолк певици за футболист и не му дадоха да диша.
За агресивната защита на Детройт
***
Не може да си два метра висок и да тежиш под 70 кг! Направо се чудя как ръководството на Ливърпул успява да го задържи в Англия през есента, когато останалите щъркели мигрират в Северна Африка.
За странната физика на Питър Крауч
***
Ако Роналдо още отсега е тръгнал да гони 100 кг, то какво ще стане, след като спре да играе? Сигурно ще направи такава талия, че вместо колан ще трябва да използва Ивицата Газа. Не ми се мисли за палестинците.
За наднорменото тегло на Роналдо
***
Интересно е, че бриджът иска да бъде включен в зимните игри, но в правилника изрично е написано, че всеки олимпийски спорт трябва да се провежда на сняг или лед. Тръпки ме побиват, като си представя как олимпийските отбори по бридж блъскат яко карти в някоя пряспа, навлечени с дебели палта и ушанки.
За амбициите бриджът да бъде включен в зимните игри
***
Срещата на нашите се състоя на полупразен стадион, въпреки че абсолютно цялото население на Люксембург присъстваше на мача.
За измъчената ни победа с 1:0 над Люксембург
***
С 50 ходения на мач Крамник помете предишния световен рекорд и постигна невиждан коефициент WC.
За подозрително честите посещения на Крамник в тоалетната по време на мача за световната титла по шахмат
***
Явно тази жена е буквално нечленоразделна.
За безкрайните сексуални похождения на републиканката Санди Съливан из леглата на играчи по американски футбол
***
За щастие най-големият производител на швейцарско сирене в света се похвали, че ще спонсорира българската защита, а пък най-известната компания за производство на безопасни игли се съгласи да спонсорира нападението ни.
За решението на "Каменица" да преустанови спонсорството си на националния отбор на България по футбол
***
Наскоро на пресконференция президентът на САЩ Джордж Буш заяви, че има реална опасност войната в Ирак да излезе извън всякакъв контрол и дори постепенно да прерасне в мач на Рилски спортист.
Относно станалите задължителни изстъпления по време на мачовете на Рилски спортист
***
Шак хвърля кошмарни фаулове, практически без парабола, и ако продължава така, нищо чудно някой ден да изпусне да уцели дори пода.
За слабата стрелба на Шакил О'Нийл от фал линията
***
Особено вбесявах хората на име Явор, Кирил, Антон и Ангел. Също така подозирам, че причината едно от любимите ми гаджета да скъса набързо с мен бе именно въпросният навик. Това симпатично момиче не бе склонно да толерира опитите ми да произнасям името й наобратно и едва ли мога да я упрекна, тъй като за нещастие се казваше Катя.
За досадния навик на Иво да произнася думи и имена наобратно
***
Джаба ряпа да яде - тук съм виждал хора толкова дебели, че не биха могли да се поберат дори във въображението на Джордж Лукас.
За застрашително дебелеещото американско население
***
Какво точно постигат метачите с маниакалното си търкане на леда? Действително ли смятат, че намаляват триенето по този начин и не е ли по-разумно поне два отбора да тренират в дома ми, особено през лятото, когато се събира страшно много прах в кухнята?
За състезателите по кърлинг на олимпиадата в Торино
***
Тази година отново ми се ходи на Хавайските острови. Не че съм бил там... Просто миналата година пак ми се ходеше.
Тривиално наблюдение
***
И докато слушах как тази богиня на чалгата цвили фалшиви ориенталски трели, си казах, че може би именно тя е причината да има кон в думата "силикон".
За посредствена чалга певица, която изнасяла концерт, докато вървял мач от световното
***
Не е лесно да мотивираш някой, който ходи на работа с Ролс Ройс, храни кучето си с хайвер и вечер вместо с одеяло се завива с две-три манекенки на "Плейбой".
За липсата на ентусиазъм сред милионерите баскетболисти в НБА
***
Накрая неговата жена му постави ултиматум: "Или аз, или баскетболът! Избирай!" Само няколко дни след развода Скот ме покани да го придружа до Невада, за да гледаме мач на Канзас.
За приятеля ми Скот, който бил толкова вманиачен на тема баскетбол, че харчел спестяванията на семейството, за да ходи по мачове
***
Чехкинята така и не бе уличена в употреба на стероиди, но видът й не оставяше съмнения и доста хора я наричаха Страхотвилова. Не бих се учудил, ако даже й се налага да спи на запалена лампа. Не защото нея я е страх от тъмното, а защото тъмното го е страх от нея!
За лекоатлетката Ярмила Кратохвилова, която се обезобрази с употреба на анаболни стероиди
***
Чак зъбите на тукашните олимпийски администратори се изпотяват всеки път, щом Боде отвори уста на пресконференция.
За скандалните изказвания в пресата на Боде Милър
***
Общо взето, взаимоотношенията им са само малко по-приятелски от тези между граф Дракула и слънцето.
За взаимоотношението между баскетболиста Стефан Марбъри и треньора му Лари Браун
***
Явно уханието на сочното месо е неотразимо и цената му ме кара да мисля, че би трябвало да има вкуса на купесто райско облаче, овъргаляно в пудра захар и целунато от устните на Анджелина Джоли.
За телешкото месо кобе, което струва 300 долара на пържола и на чието име е кръстен баскетболистът Кобе Брайънт
***
Алън Айверсън например редовно носеше колосална верига на врата си, която сигурно би могла да го закотви на дъното на Марианската падина за броени минути.
За масивната рап бижутерия, която е популярна сред баскетболистите в НБА
***
Тази блондо-брюнетка бе разляла голяма част от себе си в опита си да се изсипе в тясна рокля. Все едно да налееш литър мастика в епруветка.
За чалга певица с пищни физически дадености
***
Моят любим президент Бил Клинтън се появи на стадиона за финала, което не бе изненада, тъй като всички знаят, че той е голям поклонник на Франция, на нейния футбол, кухня, вино, култура и най-вече - любов...
За присъствието на бившия президент Бил Клинтън на мача Франция - Италия
***
Прическата му в момента изглежда горе-долу така, като че ли всяка сутрин реши косата си с лъжица. Но най-голямата грешка е решението му да си пусне шокиращо рехави мустачки, които му придават вид на начинаещ никарагуански сводник.
За нестандартния външен вид на баскетболиста Адам Морисън
***
С известно неудобство и дори лека боязън признавам, че през 80-те кракът ми потъна и в добре познатата корава прегръдка на маратонките "Ромика". По това време цяла България носеше "Ромика", така че по краката ни имаше мазоли с размерите на Лучано Павароти
За маратонките от 80-те години "Ромика"
***
Яо е играч с такива уникални качества, че би трябвало да доминира в лигата. Миналата година обаче мога да се закълна, че илюзионистът Дейвид Копърфийлд присъстваше на трибуните в Хюстън, тъй като великанът китаец постоянно изчезваше по време на мач.
За 226-сантиметровия баскетболист Яо Минг
***
Съоръжението е буквално една тенекия, в която през зимата настъпва кучи студ и децата стават жертви на ставни контузии. А през лятото, доколкото чух, екип от учени и теолози е установил, че температурата в залата е точно три пъти по-висока от температурата на ада. Това обяснява и името й.
За зала "Триадица"
***
Може би Starbury One ще ме върне във времето, когато от един кец се очакваха няколко простички, основни неща: да не се пързаля, да не прави мазоли, да е издръжлив, да е достъпен и да се римува с Георги Георгиев - Гец.
За новите и достъпни кецове Starbury One
***
Ако имаше модна полиция, той сигурно нямаше да излиза от затвора.
За странните дрехи на Андре Агаси през 80-те години
***
Ако е вярно, че който не работи, не трябва да яде, защо има толкова много дебели хора в парламента?
Риторичен въпрос
***
Музикантът също признава, че въпреки че вече е написал книга, кракът му никога не е стъпвал в библиотека. Рок легендата се опасява, че библиотекарят ще го грабне и ще го напъха на лавицата... Точно между том четвърти и том шести от поредицата "Легенди на рокa".
За рок музиканта Том Пети
***
В странна посока се е отправил женският тенис. В събота гледах мъжки финал на "Уимбълдън". На следващия ден гледах и Федерер срещу Надал...
За двубоя между мъжкараните Амели Моресмо и Жюстин Енен-Арден
***
Браво, Иво, браво, Иванов: ти си Чернодробец Храбър!
За индустриалните количества бира, погълнати около световното с приятели



Ето че 2006 е на изхода и отново е време за моите "бисери", събрани както винаги с изключителна педантичност от ловкия им ловец Пламен Атанасов от Велико Търново. Явно тази година съм прекалил и дали заради олимпиадата, дали заради световното, съм ръсил "бисери" с особена разточителност. Според Пламен това се дължи по-скоро на злоупотреба с "бисерна ракия". Независимо каква е причината, рубриката е толкова пълноводна, че се наложи да я разделим на две части: първата пуснахме вчера, а втората четете днес.
За много години!






ИВО ИВАНОВ
Канзас

Дали поради гените, дали поради някаква друга причина, но мускулите се лепели по тялото му като силикон по фолк певица.
За бившия шампион по културизъм Пол ДиМайо
***
Прибавете цялата амуниция, използвана в двете световни войни, и сигурно пак няма да съберете толкова паласки, колкото е запасало около кръста си 2/3 от американското население днес. Особено трагично е положението тук, в Средния запад, където има много хора, които едва ли някога виждат пръстите на краката си.
За проблемите със затлъстяването сред американското население
***
Да не забравяме и култовото колело "Школник", което, ако не се лъжа, бе издялано от белмекенски гранит. Шедьовърът на соцманифактурата тежеше колкото трамвай и до ден-днешен не мога да си обясня как съм го карал из цяла София. Ако хвърлим Ланс Армстронг върху "Школник", не обиколката на Франция, ами обиколката на "Бъкстон" няма да завърши.
За митичния соцвелосипед "Школник"
***
Mястото на една игра на карти не е на олимпиада. Ако тръгнем по този път, кой знае къде ще стигнем. Нищо чудно някой ден да включим в програмата и успоредното паркиране. Или подхвърлянето на палачинки. Или дори попълването на данъчна декларация... на лед.
За намерението бриджът да бъде включен в програмата на зимните игри
***
Печално известни са и американските зеленчуци начело с мистериозните парникови домати, които имат абсолютно същия вкус като лист паусова хартия.
За лошото качество на храната в Америка
***
Според мен България би могла да развие страхотен фитнес туризъм, докарвайки затлъстели американци с карти за цялата градска мрежа.
За физическите предизвикателства на столичния градски транспорт
***
Бъдещето им е толкова ярко, че ми се налага да гледам мачовете със слънчеви очила.
Относно играта на Леброн Джеймс, Кaрмело Антъни и Дуейн Уейд
***
Дълго мислих по този въпрос и стигнах до извода, че някой трябва да е подарил на Тимбърлейк леген, защото това е единственият начин, по който този несретник може да стане легендарен.
За Джъстин Тимбарлейк, когото продуцентите на Супербоул представиха като легендарен
***
Виждал съм праскови с по-гъсто окосмяване.
За анемичните мустачки на баскетболиста Адам Морисън
***
Само сянката му сигурно тежи поне 50 килограма!
За невероятно напълнелия Чарлз Бaркли
***
Пистънс изгубиха три мача, а Леброн така им напълни кошарата, че биха могли да отворят овцекомбинат.
За силната игра на Леброн Джеймс срещу Детройт
***
200 долара за чифт кецове! Не съм сигурен, че дори кралят на басните Ръдиард Киплинг би могъл да сътвори такива баснословни цени.
За последния модел на "Найк"
***
Между масите пъплеше наргиле, от което се носеше аромат на тютюн, смесен с няколко вида херпес. Ако не друго, това заведение поне никога няма да го напече слънцето, тъй като винаги ще бъде в дългата прохладна сянка на Османската империя.
Описание на едно от най-лошите заведения за гледане на мачове от световното
***
По-вероятно е Жак-Ив Кусто да се изгуби в асансьор.
За това каква е вероятността един мъж да се разплаче по време на филма "Титаник"
***
Ърл се върна толкова бързо в защита, че почти се сблъска със себе си в нападение.
За невероятната скорост на баскетболиста Ърл Бойкинс
***
Проблем номер едно на филма е Силвестър Сталоун - крайно неубедителен в ролята на ловък като котка вратар. Той дори успя да хване дузпа във филма, въпреки че всички знаем, че е толкова схванат, че не би могъл дори да хване венерическо заболяване на Лъвов мост.
За филма "Пътят към победата"
***
Единственото, което прави мачовете на Кливланд трудни за гледане, е новата кошмарна брада на гиганта Задрунас Илгаускас, с която прилича поразително на съвестта на Григорий Ефимович Распутин.
За центъра на Кливланд, който явно е станал по-страховит от съвестта на Распутин
***
Зидан е единствен по рода си и едва ли е случайно, че има един в думата Зинедин. Не е за вярване, че това е същият този човек, който само няколко дни по-късно свали Матераци на земята с удар, достоен за специалист по таекуондо поне трети дан. Кой знае: може би все пак има причина да има и дан в думата Зидан.
За френската футболна легенда
***
Може би това е годината, в която най-после Яо Минг ще осъществи потенциала си и ще покаже малко повече поврaтливост от Китайската стена.
За силната игра на Яо през този сезон
***
Все едно да обвиниш нитроглицерина в избухливост и да очакваш да си вземе бележка и да се превърне в риванол.
За наивното очакване на ФИФА Христо Стоичков да промени характера си след наложеното му наказание
***
Тук доста хора се притесняваха, че милионите фенове на Боде ще го последват в това безумно ски пиене, или както аз го наричам - скиене.
За признанието на Боде Милър, че се спускал на състезания в нетрезво състояние
***
Преди много години се спуснах по най-стръмния Маркуджик на литър ментовка и се блъснах жестоко в две 100-килограмови шотландки. Чак след като им се извиних и опитах да ги прегърна, разбрах, че шотландката е само една. Истинско чудо е, че никой не пострада, а от следващата сутрин до днес Маркуджик присъства в речника ми като Махмурджик.
За опасностите на каране на ски под въздействието на алкохол
***
Съпругата му е класическа скандинавска блондинка с лице на богиня и крака, които почти стигат до него.
За съпругата на Яник Ноа и бивша Мис Швеция Сесилия Роуд
***
Щатът Юта е царството на мормоните, които вярват, че във всеки бар и във всяка чаша с алкохол се спотайва духът на Сатаната. Затова в този щат е почти невъзможно да бъдат открити бира, вино, концентрат или Боде Милър.
За особеностите на щата Юта
***
Тайсън се движеше по ринга като осакатена костенурка, сипейки поредица от остри удари с нос и челюст право в ръкавиците на Люис.
За неубедителната игра на Майк Тайсън срещу Ленъкс Люис
***
Ако не друго, то поне английската федерация може да спести пари от него: вместо да му купуват самолетен билет, да го изпращат на международни мачове директно по факса.
За двуметровия Питър Крaуч, който тежи едва 70 кг
***
Унгарецът се държи безобразно, до ден-днешен отказва да върне титлата и обвинява УАДА в някакъв мистериозен лов на вещици. Името му безспорно подобава на поведението му.
За унгарския дискохвъргач Адриан Анус
***
По тялото му има повече татуировки, отколкото в Софийския затвор.
За баскетболиста Стефон Марбъри
***
Аз все още се оглеждам объркано в търсене на подло изплъзналата ми се младост, поради което продължавам да играя баскетбол с тийнейджърите по местните площадки. Но съм достигнал такъв етап в кариерата си на уличен баскетболист, че като отскоча, ставам по-нисък, а в дясното ми коляно, ако не се лъжа, се спотайва миниатюрен Ицхак Финци, който постоянно скърца палаво на еднострунна цигулка.
За възрастта и баскетбола
***
Направени изцяло от неунищожимо парче каучук и някакъв загадъчен плат, тези обувки са едно от малкото неща, които редом с хлебарките и членовете на "Ролинг стоунс" ще останат на Земята след термоядрен апокалипсис.
За култовите китайски кецове
***
Общо взето, отборът на Маями е толкова стар, че дори татуировките на играчите са всъщност ловни, пещерни рисунки.
За застарявщия отбор на Маями
***
Но все пак "Триадица" има с какво да се гордее, тъй като забелязах, че там поне се провежда някакво международно събитие. По-конкретно, върху напуканите плочки на съблекалните (ударението е върху кaлните) редовно се състои световен симпозиум на онихомикозните гъбички.
За окаяното състояние на зала "Триадица"
***
Става дума за безобразно глупавите "Рийбок", които имаха помпичка за въздух на езика. Оттогава поддържам твърдо мнението, че с изключение на тайландските жрици на любовта нищо в природата не би трябвало да има помпичка върху езика.
За маратонките "Рийбок Пъмп"
***
Дори животът да беше латиноамерикански сериал и между нас да пъплеха хиляди злодеи масажисти, търсещи със сатанински кикот невинните си жертви по лекоатлетическите писти, пак нямаше да повярвам на Греъм.
Скандалният треньор Тревор Греъм обвини масажиста на Джъстин Гатлин, че намазал тайно мускулите на спринтьора със стероиден крем
***
Много важно, че прилича на отрицателен герой в мадагаскарско анимационно филмче (не че някога съм гледал такова). Рибери е великолепен футболист, който успя да събере очите дори на прехвалените бразилци.
За Франк Рибери
***
Защо ли един от най-великите и дисциплинирани футболисти на нашето време реши да нападне Марко Матераци като разгонен хималайски муфлон?
За атаката с глава на Зидан
***
Аз ако съм на негово място, всеки път, преди да скоча към коша, за всеки случай ще махам с ръка за сбогом. Като Юрий Гагарин, преди да излети с "Восток 1" към необятния Космос.
За невероятния отскок на Винс Картър
***
Що се отнася до Дуейн Уейд, единствената дума, с която мога да го опиша е... Точно така - след дълго търсене в речника установих, че няма дума, с която мога да го опиша.




K
QUOTE
ПОЩА ОТ АМЕРИКА
Добре дошъл в Холивуд, Дейвид
Талантливият футболист окончателно си отиде, направете път на търговската марка



Един от най-гнусните и всяващи ужас серийни убийци в криминалната история на Америка тероризираше щата Канзас цели три десетилетия. Хората лягаха да спят с мисълта, че сред тях се спотайва чудовище - ненаказан, маниакален социопат, който се гаври не само с жертвите, но и с полицията, ФБР и с всички местни медии. Без да има нищо общо с Българската телекомуникационна компания, убиецът наричаше себе си БТК (преведено съкращението означава "Завържи, изтезавай, убий"). Както повечето серийни убийци, така и БТК имаше слабост: желанието да бъде в центъра на медийното внимание, да комуникира еднопосочно с обществото, което бе докарал до истерична параноя. Той сякаш се опияняваше от идеята, че мишката може да си играе с котката и пращаше съобщения на пресата, телевизията, а от време на време дори и на полицията. Сред най-кошмарните му колети бяха снимките на завързаните му жертви, миг преди да отнеме живота им.










ИВО ИВАНОВ
Канзас

Всемогъщото ФБР с цялата си свръхмодерна технология, дактилоскопия, антропометрични анализи и лаборатории за идентифициране на ДНК, бе безсилно пред наглеца. Той неизменно успяваше да прикрие следите си или да отправи ченгетата в грешна посока. Накрая от ФБР опитаха отчаян ход: знаейки кой е любимият тв канал на БТК, те почнаха да му отправят подсъзнателни съобщения от малкия екран. Подобен вид съобщения се използват в рекламата и в държавната пропаганда: те са втъкани изкуствено в основното съобщение и са практически незабележими. За стотна от секундата върху екрана се появяваше призив към убиеца да отиде в полицията. Психоаналитиците твърдят, че подходът има ефект, стига да е достатъчно интензивен и постоянен. Постепенно импулсите към подсъзнанието наводняват съзнанието и то активизира командата. Преди години собственици на киносалони увеличаваха броя на продадените напитки и храна по време на прожекцията на филми, наситени със съобщения от рода на:
"Купи си студена кола!" и "Купи си пуканки!"
Не е ясно дали тази тактика на ФБР е имала някакъв ефект, но преди година и половина властите в Уичита, Канзас, задържаха благ, незабележим и силно религиозен човечец на име Денис Радър, под чиято кожица се спотайваше кръвожадният БТК.
За тази история се сетих, докато гледах пресконференцията на Дейвид Бекъм за преминаването му от Реал (Мадрид) в Лос Анджелис Галъкси срещу безумните 250 милиона долара! Малко по малко започнах да получавам усещането, че по някаква причина футболистът ни подлага на психологически експеримент, подобен на този, който ФБР използва срещу Денис Радър. Устата на Бекъм се отваряше и от нея се сипеха думи, които нямаха особено значение. Някъде в подсъзнанието ми обаче от време на време избухваше действителното съобщение: "Четвърт милиард долара." Според мен компанията АЕG, която привлече футболиста, бе наситила почти всяко негово изречение с тези три думи и ги излъчваше за хилядна от секундата в ефир. Иначе самият той нито веднъж не спомена невероятната сума. Ето го в общи линии и изказването на Бекъм: "Страшно съм щастлив, че ще играя в един толкова качествен отбор, какъвто е ЛА Галъкси четвърт милиард долара. MLS е лига във възходяща линия четвърт милиард долара и за мен е огромна чест да помогна с каквото мога за развитието на футбола в Америка четвърт милиард долара. Искам да бъда един вид посланик на футбола тук четвърт милиард долара и дори да работя с малки деца и бъдещи таланти четвърт милиард долара. Говорих дълго с моя добър приятел Том Круз и той ме посъветва да приема предложението на Лос Анджелис четвърт милиард долара. Според него градът е идеално място за мен, за съпругата ми и за децата четвърт милиард долара. Идвам тук не за да бъда суперзвезда, а за да играя футбол и да бъда съставна част от един сплотен отбор четвърт милиард долара". И т.н., и т.н.
За двайсет минути Бекъм напълни залата с клишета, но единственото късче информация, което трябваше да ни даде и единствената истина бяха тези три думи: четвърт милиард долара! Повече от Кобе, Шак, Федерер, Тайгър Уудс. Всъщност повече от всеки друг спортист по света! Защо? За да дойде да играе от Реал М в MLS ли? В лигата, чиито стадиони са по-рядко населени от Северна Гренландия?
Повечето отбори са на ръба на съществуването. Наскоро беше продаден най-титулуваният тим Ди Си Юнайтед. Цената му бе със $ 17 млн. по-ниска, отколкото Бекъм ще изкара за година в Лос Анджелис. Нещата, разбира се, си имат обяснение, но то няма нищо общо с футбола. АЕG не купува Бекъм футболиста, а Бекъм търговската марка. Стойността на Бекс отдавна вече не е в десния му крак, а в маркетинговия потенциал. Това е бизнес контракт и неслучайно 90% от договора е свързан с постъпления извън футбола. Бекъм пристига не толкова в ЛА, колкото в Холивуд и целта му е не толкова да рита, колкото да се бръсне с "Жилет" по билбордовете, да пие "Пепси" по телевизията и да декорира тежкарски приеми и скъпи заведения със себе си и с перфектно симетричната си съпруга.
Някъде в миналото съществува Бекъм - талантливият футболист, в който многострадалната родина на футбола бе вложила толкова много надежди. Но неговото време изтече тогава, когато той започна да прекарва повече време пред огледалото и във фризьорските салони, отколкото на тренировка; тогава, когато светските събития изпревариха по важност футболните; тогава, когато започна да позира пред камерите и забрави да махне позата на игрището.
За мен началото на края на футболиста Бекъм бе на европейското през 2004, когато разконцентрираната звезда разби сърцата на всички англичани в 1/4 финала срещу Португалия. Капитанът застана зад бялата точка и би такава дузпа, каквато едва ли ще видя отново през живота си. Той отправи колосален удар право в облаците! Хей, Дейвид! Защо стреляш в небето, бе човек: това е дузпа, а не лов на фазани! Беше ясно, че Бекъм е инвестирал мислите и усилията си другаде и връщането към чистия футбол е невъзможно. Халфът имаше много игрови проблеми и в Реал, но на световното в Германия те станаха особено очевидни. След 65-ата минута Дейвид
почваше да диша като тежкоранен туберкулозен въглищар
и не можеше да завърши мача, а срещу Еквадор дори върна закуската си върху тревата. На 31 години Бекъм вече не беше в състояние да рита на най-високо ниво и преминаването му в нещо като полупенсия в МLS не е чак толкова изненадващо.
Тук, естествено, се вдигна грандиозен шум около пристигането на златното момче на Англия. Заговори се как щял да спаси футбола в Америка, да напълни стадионите до пръсване и да предизвика революция в този спорт. Не е ли многозначително обаче, че в цялата тази медийна буря никой дори не се сеща да направи чисто футболен анализ на пристигането на Бекъм? Истината е, че ефектът "Бекъм" ще бъде временен и няма нито да спаси, нито да унищожи лигата. В момента Бекъм е предимно изпълнител на статични отигравания. МLS може да няма много зрители, но качеството на играта е значително подобрено. Лигата е пълна с атлетични и бързи момчета и честно казано, много от тях ще прелитат необезпокоявани покрай Бекъм като депутатски мерцедеси покрай катаджия.
Хубаво е все пак, че Дейвид се вписва идеално в схемите на Галъкси. Познавам добре някои от играчите и мога да кажа, че отборът е много талантлив, независимо че пропусна плейофите този сезон. Треньорът Франк Ялоп веднага заяви, че ще сложи Бекъм в средата на терена и ще направи всичко възможно всяка топка да минава през него. До този момент звезда №1 в отбора бе изключителният Ландън Донован, навремето съотборник на нашия Митко Бербатов в Леверкузен. Ландън заяви, че няма нищо против да преотстъпи първата цигулка на Дейвид и да остане на по-заден план. Очаква се именно той да бъде най-облагодетелстван от играта на Бекъм и най-вече от неговите прословути дълги подавания и прецизни центрирания. Няма съмнение, че Бекъм ще помогне на отбора, но в никакъв случай няма да стане доминираща сила в лигата. Липсват му демараж, скорост и издръжливост. Затова очаквам да изненадва противниците си не толкова с игрови похвати, колкото с рязка смяна на прическата, неочаквано полиран маникюр или безкомпромисно стар одеколон.
Интересно е да видим кой точно хвърля тази колосална сума в банковата сметка на семейство Бекъм. АЕG е собственост на един от най-богатите хора в света и стар познайник: Филип Аншулц, чиито корени са дълбоко заровени тук, в Канзас. Компанията му е конгломерат, чиято цел е да обедини спорт, бизнес, популярна култура и съответната инфраструктура. АЕG е собственик на огромни спортни съоръжения като Стейпълс Сентър в Лос Анджелис и Спринт Сентър в Канзас Сити, на футболни отбори, мениджърски агенции и дори на студио за производство на филми. Погледът върху работодателя на Бекъм прави договора му много по-логичен - той е идеалната фигура за подобна институция - икона на популярната култура с име, превърнато в търговска марка, която е конвертируема в цял свят. Дейвид е особено популярен в необятния азиатски пазар и едва ли е случайно, че за пръв път в историята си Галъкси са предвидили турне в Азия догодина.
Търговското обаяние на марката Бекъм е още по-голямо, тъй като върви в пакет с изящната му съпруга - Виктория Адамс, която навремето грачеше под името Пош Спайс в досадната група "Спайс Гърлс". Виктория е известна със следното гордо изказване: "През живота си не съм прочела нито една книга!" В Лос Анджелис работата й ще бъде предимно да се появява редом до мъжа си по светски събития, церемонии и мачове на Лейкърс. Много е вероятно да намери и някоя и друга роля в холивудска продукция и да се снима гола в едно-две списания. Но основното й занимание, разбира се, ще бъде пазаруване и активно криене от папараци. Пош предизвика истинска суматоха онзи ден, пристигайки неочаквано в ЛА. Оказа се, че за радост на жълтите издания е дошла да търси подходяща къща.
Каква ти къща - с приготвените пари, сигурно може да си купи Латвия!
Във всички случаи бъдещето на семейството в Лос Анджелис е розово. Чакат ги луди мангизи, весели купони с най-ярките звезди на Холивуд и безусловното внимание на всички американски медии. Ще очакваме със затаен дъх брилянтни преки свободни удари от Бекъм и нови цитати от Пош. А и Дейвид може да ни дари с някоя мъдрост: все пак той е човекът, който веднъж каза, че смята да направи кръщене на сина си в църква, но още не е решил в каква религия ще бъде.
Преди няколко години засякох Бекъм в София. Висеше небрежно на НДК-то, облечен точно като 5-годишен хлапак на рожден ден в детската градина: с каубойска шапка, патрондаш, шорти и бутилка пепси-кола в ръка. Беше леко намръщен, с премрежен, метросексуален поглед, зареян в далечината. Бекъм бе висок около 20 метра. "Хей, чакай малко, бе човек", ще кажете. "Ти не си видял Бекъм, а огромен негов билборд! Толкова ли не можеш да направиш разлика? Това е само изкуствен, статичен образ на истинския футболист: едноизмерен, плакатен, създаден целенасочено от рекламна агенция с цел да продава продукти. Отвори си очите: това не е истинският Дейвид!" Аа, така ли, прощавайте: може би съм направил грешка... а може би не съм.


K
QUOTE
ПОЩА ОТ АМЕРИКА
Песента на славея
Може ли заради един-единствен човек американците да полудеят по футбола



Не си спомням точно кога престанах да псувам, но ако не се лъжа, беше горе-долу преди нeколкостотин години в казармата. Както всички знаем, псуването в казармата е от изключително значение и дори може да се каже, че е ключов елемент в речниковия репертоар на всеки уважаващ себе си войник. В казармата съм чувал невероятно колоритни и мнoгoпластови псувни - истински шедьоври на нецензурната семантика, които, ако можеха да се превърнат в картини, нямаше да мръднат от Лувъра. Причините войнишкият ни живот да се носи из такава пъстра галерия от псувни бяха много: нямахме отопление в спалните помещения, спираха ни тока, службата бе кошмарна, краят й въобще не се виждаше, а офицерите ни определено бяха група садо-социопати, избягали от психиатрична клиника. Към това трябва да добавим напрежението от Студената война, безумната русенска зима и наглия румънски завод от другата страна на Дунава, който всеки божи ден самодоволно ни обгазяваше с облаци миризлив хлор.











ИВО ИВАНОВ
Канзас

Но може би най-мощният вдъхновител на войнишката псувня беше едно от най-свидните и палави чеда на Сатаната - младши сержант Славков. Той твърдеше, че е от Ямбол, ала всички знаехме, че е дошъл директно от огнената паст на ада. Веднъж няколко човека се бяхме "скътали" в лъскалното (мястото, където войниците лъскат обувките си), тъй като там имаше стара чугунена печка. Бяхме се добрали до купчина окъсани, бракувани противогази и ги хвърлихме в печката за отопление. В началото всичко беше ОК - помещението се стопли, вкочанените ни пръсти възвърнаха цвета си, някой пусна транзистор и почнахме да блъскаме задължителния белот. Един бърз съвет: ако някога решите да запалите притовогаз в затворено пространство - не го правете. След няколко минути настана истински хаос. Oт печката се донесе застрашителен тътен и гъсти кълба лепкав дим напълниха лъскалното. Буквално изпълзяхме на плаца като влечуги, с кашляне, хриптене и плюене. До ден днешен си спомням, че ми пропаднаха 4 деветки. Естествено старата пушка Славков използва повода, за да ни накаже със следното свръхизобретателно изтезание: мръсникът седна удобно до прозореца на спалното помещение с "Арда" в устата и бутилка "Слънчев бряг" в ръка и ни нареди да тичаме под прозореца с клонки в ръцете, така че той да вижда само клонките. Това според него бил "влакът на уволнението", тъй като се създава ефектът, че той седи в купето на движещ се влак и се вглежда с носталгия в бягащите навън променящи се пейзажи.
Проблемът бе, че аз вече бях получил втора степен измръзвания на краката на някакво глупаво учение, а навън имаше виелица и температурата беше приблизително
колкото на северния полюс на планетата Нептун
Около час по-късно демонът Славков отвори прозореца и ни нареди да спрем влака на уволнението. Полуживи застинахме, обнадеждени, че кошмарът ни е в края си, което се оказа частично вярно: младши сержантът се ухили, хвърли ни една яка, конячена оригня и изневиделица изсипа огромна кофа с леденостудена вода върху главите ни. И в този момент буквално полудях, губейки всички задръжки: погледнах го право в очите през висулките в миглите си и му ударих такава епохална, всяваща страхопочитание, нечувана псувня, каквато би накарала дори Хю Хефнер да запали свещичка в "Александър Невски". Псувах и не можех да спра: сигурно сам наругал него, майка му, баща му, всичките му 46 хромозоми и домашните животни на неродените му внуци. Дори запетайките в тази псувня бяха нецензурни и сигурно до ден днешен около мястото, където беше изречена, не расте трева. Естествено, попаднах в ареста, където имах много време да осмисля случилото се. След инцидента ротният офицер ми даде следния странен съвет: "Школник Иванов, следващия път, като усещаш необходимост да псуваш, използвай моя метод - вместо мръсен израз, казвай някоя безобидна, хубава дума, която всеки обича. Аз например използвам думата "славей"!"
Не съм прибягвал до този налудничав метод, но малко по малко спрях въобще да псувам. Може би защото разбрах, че никога няма да надскоча токсичното съвършенство на ругатнята, която хвърлих в изуменото лице на Славков. Всъщност кой знае? Причината сигурно е друга. Ако започна сериозен анализ, ще стигна до философския извод, че човек псува или когато аргументите му са станали безсилни, или когато напълно е изтощил речника си.
Миналата седмица написах хаплив материал, посветен на изумителния, 250-милионен трансфер на Дейвид Бекъм в MLS. Не бях особено галантен към игровите качества на англичанина и както очаквах, бях засипан с лавина от писма на читатели - фенове на футболиста. Ето че след толкова години се налага да използвам метода на ротния, за да цитирам едно-две писма, без да бъда нецензурен: "Абе, ша та славей славей славеееей! Ти, кой си бе, слевейче славейско? Знаеш ли, че славей славей славей? Твойта Славейка!"
Най-лесното нещо е човек да игнорира песента на славея, особено когато е анонимна. Да си каже, че подобни коментари са рожба на фанатици, които са построили параклиси на Бекъм в хола си, имат тапети с облика на Дейвид и отричат действителността, когато тя не ласкае идола им. Но това не е така. Сигурен съм, че сред авторите има много интелигентни хора, които са искрено раздразнени от материала. Знам го, защото не стъпвам за пръв път в подобен кошер. Такова е естеството на професията. Аз съм голям привърженик на конструктивната критика и имам нестандартно отношение към писмата както на положително настроени, така и на вбесени читатели. Чета ги от начало до край и търся истината, която често се крие между мнoгoбройните славеи. Когато под писмото има име, се опитвам да намеря и някакъв път за диалог.
Диалогът винаги е по-продуктивен от монолога
и понякога води до неочаквани резултати. Някои от хората, които ме критикуват, го правят справедливо и с някои от тях днес съм добър приятел. Уважението към читателя би трябвало да е закон №1 за журналиста. "Винаги надценявай и никога не подценявай читателя си - казваше любимият ми преподавател. - Никога не забравяй, че целокупно той винаги е несъизмеримо по-умен и по-информиран от теб." Истина, на която често съм намирал потвърждение. Днес медиите в целия свят преминават през тиха революция. Това е ерата на океан от информация на един клавиш разстояние, на безкрайна блогосфера и самопубликуване, на тотална промяна на старите читателски навици, на интерактивни медии и тематични форуми. Някои колеги гледат на новата медийна реалност като на проклятие, но за мен тя е безценен ресурс - възможност за обратна връзка и шанс за обогатяване. Ураганът от негативни имейли никога не ме е карал да затварям очи, а точно обратното.
Що се отнася до Бекъм: естествено, че трансферът му има и положителен футболен ефект - особено за Америка. Монетата има две страни и наистина не би било справедливо да се вглеждаме само в едната. Пристигането на спортна икона от неговия ранг в MLS би могло да промени много неща, от които най-важното е не толкова отборът на Галъкси, колкото отношението на хората към футбола като цяло. Аз съм изключително ангажиран във футболния живот тук, имал съм контакти с някои от най-титулуваните селекционери, като Ансън Доренc и Април Хaйнрикс и
тренирам деца от години
Имам доста обстоятелствен поглед върху успехите и болестите на този спорт в САЩ. Най-специфичен и разрушителен проблем е шокиращият отлив от футбола на деца над 12-годишна възраст. Има страхотна масовост и качество на подготовка и игра, но станат ли на 12, младите напускат отборите си. Причината е, че точно на тази възраст става далеч по-престижно, ако спортистът се занимава с баскетбол, американски футбол, бейзбол, тенис или дори лека атлетика. Социалният престиж сред връстниците е движеща сила за тийнейджърите. Възможно ли е Бекъм сам да направи футбола моден сред децата тук? Да ги накара да продължат да играят след 12? Не е изключено именно поради факта, че той не е просто футболист, а творение на популярната култура и притеглянето му действа не само на игрището. Младите хора няма да имат нищо против да се идентифицират с един от най-красивите и богати хора на планетата. Не по-малко значителен е и ефектът от медийната буря тук, която води до повишено внимание на спортните издания и тв предавания към жестоко игнориран досега спорт.
Що се отнася до спортните качества на Бекъм, дори и най-запалените му привърженици трябва да се съгласят, че те не са това, което бяха. Във футбола възрастта е особено безмилостна и ерозията ще продължи. Но също е вярно, че Дейвид има рядък талант и магьоснически десен крак, които биха могли да компенсират отпътувалите бързина и издръжливост и да вършат още много вълшебства в MLS, особено ако Галъкси ги използва разумно.
Южна Калифорния, Лос Анджелис и особено община Сан Диего са люлка на футбола в Америка. Базата е невероятна, може би дори несравнима. В Дел Мар съм виждал съвършени детски игрища
сякаш оформени с нокторезачка
Масовостта тук също е изключителна. Човек не може да не си зададе въпроса какво му липсва на този спорт, за да се превърне в стихийна сила в САЩ? Може би едно рамо - един Дейвид Бекъм. Възможно ли е само един човек с огромна притегателна сила и четвърт милиард долара да изстреля професионалния футбол в бита на американеца? Дано!
Част от читателите миналата седмица бяха останали с впечатлението, че моята скромна личност е успяла да напише най-отровния, злостен и недобронамерен материал за Бекъм в историята. Изключено е дори да претендирам за подобно постижение, а и не съм имал такова намерение. Испанската и английската преса са се откъснали далеч пред всички в това отношение и вече сигурно има цяла журналистическа категория, посветена на хуленето на Бекъм. Преди около година и половина прословутият спортен есеист Сaймън Барнс дори успя да
нарече Дейвид идиот осем пъти
в рамките на една нищо и никаква страничка. Напълно е възможно да се е вмъкнал в Книгата на Гинес за честа употреба на една и съща дума. Въпреки че това на пръв поглед не му остави място за други думи, журналистът намери начин да вмести и обръщенията "глупак", "престъпник" и "глупаво момче". При това ставаше дума просто за слаба игра на терена. За мен това е липса на респект, професионализъм и въображение. Слабата игра никога няма да стане причина да нарека някого идиот, а освен това употребата на една и съща елементарна дума в рамките на 50 реда не е нищо повече от упражнение по тавтология. Бекъм никога не е бил идиот и никога няма да бъде. Напротив - той е един от най-съобразителните спортисти на нашето време, който находчиво превърна името си в конвертируема стока. Нарекох Бекъм търговска марка и рекламен модел. За това му се плащат $ 250 милиона. Футболистът е на заден план и това е просто истината. И да искам, няма как да се отрека от мнението си от миналата седмица, но поне имам сили да призная, че Бекъм заслужава уважение за всичко, което е постигнал в миналото, и че не случайно му се плащат такива пари.
Това, от което бих искал да се отрека обаче, е некоректната, гръмотевична псувня, която стоварих върху младши сержант Славков преди толкова години в красивия, но студен дунавски град. Днес от позиция на мъдростта бих искал да му кажа следното: "Господин Славков, искрено съжалявам за всяка нецензурна дума, за всяка обида по ваш адрес. Независимо от обстоятелствата човек трябва да контролира емоциите си, защото хвърлената жестока дума не може да бъде взета обратно. Думите оставят рани, които никога не заздравяват. Затова, където и да сте днес - дали действително в Ямбол или пиете студено дайкири у дома в деветия кръг на ада, искам да ви уверя, че искрено съжалявам за случилото се. За мен вие винаги ще бъдете един горд, дълбоко уважаван славей!"





Иво, какво си се захванал да му правиш реклама на Бекъм. Вече втора седмица за него пишеш. Достатъчно си има рекламатори човека smile.gif
The Answer
Е той пише, обаче всъщност не го харесва кой знае колко
ivo(kansas)
Ами, тук не спират да говорят за този манекен та си казах дай да си го изкарам от системата веднъж завинаги
Освен това е идеален повод да разкажа сагата на младши сержант Славков (доста долен тип)
Тогава ако можех да го докопам сигурно щях да му махна главата на този шемет mad.gif
HOOPAHOLIC
лошото е, че голяма част от американците наистина си мислят, че дейвид бекъм е най-добрия футболист в света...по логиката на рекламата, че най-добрите стават най-известни и рекламирани (джордан, коби и т.н.) , те си мислят, че е номер 1 в момента...още докато бях аз в щатите се носеха с негови фанелки на манчестър и после на реал мадрид...а истината е, че тва манекенче е много, много посредствен играч
The Answer
Бекъм имаше добри изяви, докато не се ожени, оттогава имиджа му тръгна нагоре, а играта надолу
HOOPAHOLIC
епа какви изяви бе, всичко е имидж...един жуниньо, примерно, и бие по-добре фалове, и центрирания прави, и е 100 пъти по-добър играч, ама ако питаш некой американец за него, най-много да познае, че е бразилец
4o4o
абе не знам, ама преди като имаше ЕСПН по ТВУ плейъра, няколко пъти съм хващал реклами на Шампионската лига, даже един път и мач хванах, не мога да се сетя кои играеха, но 100% не беше на Реал мадрид.Друг е въпроса колко хора го гледат, но сигурно са доста, защото ЕСПН едва ли ще се набутат да предават мачове за тоя дето прави ветър
Desm0nD-Mas0n
В Америка футбола(или както го наричат там Soccer)е доста по-надолу от някой други спортове там.При тях основното е Баскетбол,Американски Футбол,Бейзбол и Хокей,докато при нас Футбола е като религия.В Европа нема човек който да не е чувал,гледал или играл футбол през живота си,а за Бекъм наистина неговото е по-скоро имидж от реклами и т.н.Има много ама много по-добри играчи от него,които едвали некой в Щатите ги е чувал или виждал,пример:Жуниньо,Джон Тери,Деко,Кака или Шевченко който е един от най-добрите играчи в Европа са го чували малцина в Щатите.
HOOPAHOLIC
добро утро
ivo(kansas)
Dazhe shte si pozvolya da kazha che tuk v MLS ima nyakoi poodobri igrachi ot Bekamcho, na koito nikoy ne im obrashta vnimanie..no kvo da se pravi - kakto kaza Hoops : Image is everything
ADJIQ
Дано последва примера на Джибрил Сисе.
За мен футбола е един от най-глупавите и безинтерестни спортове,не само защото му се отделя толкова внимание в България,а и защото просто ми е много тъп.Некви манекенчета търчат 90 минути за гол и тва им е повода да се хванат за гъза.Няма особено използване на мозъка в тоя спорт и просто не разбирам ЗАЩО толкова много хора го харесват.От което идва и факта,че се дават толкова много пари за него не само в България и Европа,а вече и в Америка.Може и аз да съм крив,но дано да губи популярност поне там.Остава и Америка да стане футболна страна и не ми се мисли.
Knumskull
QUOTE(FooTara @ Jan 26 2007, 10:21 PM) [snapback]114988[/snapback]

Дано последва примера на Джибрил Сисе.
За мен футбола е един от най-глупавите и безинтерестни спортове,не само защото му се отделя толкова внимание в България,а и защото просто ми е много тъп.Некви манекенчета търчат 90 минути за гол и тва им е повода да се хванат за гъза.Няма особено използване на мозъка в тоя спорт и просто не разбирам ЗАЩО толкова много хора го харесват.От което идва и факта,че се дават толкова много пари за него не само в България и Европа,а вече и в Америка.Може и аз да съм крив,но дано да губи популярност поне там.Остава и Америка да стане футболна страна и не ми се мисли.


И аз ти подкрепям мнението.Освен това(сигурно ще ми се изсмеете)не мога да гледам час и половина един мач и да вкарат само два или три гола.Освен това сигурно общо около половин час си цъкат в центъра или се борят за топката.Айде псувайте ме!
Verbal Slaughter
Как па мое да кажете, че футбола не важи бе?! Нема по-яко от студена бира и готин мач. Който не го кефи да си ебава парцалите - не разбира нищо!
K
QUOTE
ПОЩА ОТ АМЕРИКА
Перфектната траектория на Пейтън Менинг
В неделя ще стискам палци на най-омразния ми спортист



Отдавна се опитвам да избягна написването на тази статия. Дълбоко в себе си осъзнавах, че е неизбежна, но досега винаги успявах да открия някакво извинение, да намеря друга, "по-важна" тема или просто да отложа материала за вечно отдалечаващия се "някой друг път".
Просто не знаех как да подходя обективно към историята на един човек, който винаги ми е бил крайно антипатичен. Как да му отдам заслуженото и да анализирам невероятните му постижения, без да позволя на личната си неприязън да наводни всеки ред? Ще мога ли да открия дълбоко в себе си някакви резерви на безпристрастност и ще успея ли да ги мобилизирам? Не съм сигурен какво ще се получи, но днес трябва да опитам. Нямам право да отлагам с нито ден повече! Особено след изумителния спектакъл, който въпросният спортист изнесе миналата неделя на закрития стадион в Индианаполис. Там се изигра епохален мач, за който ще се говори с години и на който ще бъде отредено почетно място в историята на американския спорт.



ИВО ИВАНОВ
Канзас

В основата на този шедьовър бе диригентът на отбора на Индианаполис и една от най-видните фигури в спортния живот на Щатите през последните 10 години - Пейтън Мeнинг. Сред професионалните асоциации тук няма по-могъща от Националната футболна лига (НФЛ). Всяка година в американския футбол се вливат милиарди долари от всички възможни спортно-търговски сектори, а лигата е невероятно облагодетелствана и от това, че е най-апетитният тв продукт в САЩ. Сред играчите, движещи тази колосална империя,
няма по-ярка и по-влиятелна личност от Мeнинг
Той пристигна в НФЛ с гръм и трясък през 1998, мачкайки рекорд след рекорд и превръщайки традиционно слабия отбор на Индианаполис в потенциален фаворит за титлата.
Мeнинг е куотърбекът, лидерът, подавачът - човекът, които взима решенията на терена и разпределя топката. Няма защита, която да не е била разнищена от прецизните му пасове, зад които се крие рядък интелект, уникален усет към импровизацията и пословична всеотдайност в тренировките. Когато топката напусне ръката на Пейтън, тя сякаш се движи по въздушна пътека - спокойна, целенасочена и уверена в целта си. Полетът й изглежда естествен и интуитивен, но малко хора знаят, че строежът на тази пътека е много сложен и е започнал дълго преди мача. "Перфектна траектория!", възкликват често коментаторите, когато трябва да опишат поредното, хирургически прецизно подаване на Менинг. Действително, неговите пасове минават в плътна парабола през иглени уши и почти винаги намират получателя си в точно необходимата крачка, без да забавят нито за секунда движението му. Но в перфектната траектория, която е станала запазена марка на Пейтън, няма нищо случайно. Едва ли има друг спортист в Америка, който да се подготвя с такава маниакална педантичност към всеки отделен противник. Менинг има почти математически подход към съперниците си и преди всеки мач изучава с часове видеозаписи на играта им. Пейтън анализира не само схемите на противниковата защита, но и отделните играчи, тяхната скорост, качества, недостатъци, особености и дори личностни характеристики. Следват безкрайни, изнурителни тренировки. От години Мeнинг е най-прецизният подавач в лигата и въпреки това продължава да тренира два пъти повече от останалите куотърбеци.
Той е олицетворение на абсолютния професионалист - гледа на всеки мач като на изпит, на който е недопустимо да се явиш, без да си се подготвил по всеки въпрос. Именно този безкомпромисен перфекционизъм превърна Пейтън в самобитно явление и страшилище за всеки съперник. Менинг не е феноменален атлет от физическа гледна точка - не разполага с бързина, животинска сила, демараж и ловкост. Силата е в интелекта му и в мазохистичния му метод на подготовка.
Американският футбол е игра с елементарна цел, но много сложна логистика. Всяко отиграване трае едва десетина секунди, но в рамката на тези няколко мига се случват безброй неща: поставят се цели вериги от заслони; отварят се и моментално се затварят пространства за нападението и защитата; избухват и угасват мълниеносни индивидуални сблъсъци. В такава обстановка куотърбекът трябва да действа като гросмайстор, да анализира мнoгoбройни сценарии за частица от секундата и да вземе най-правилното решение. При това да не забравяме, че целта на оскотелите, 150-килогрaмови защитници е да се доберат до куотърбека и така да го ударят в земята, че да му хвръкне шлемът. Ако в шлема има глава - още по-добре. Спомням си как преди години чудовищният Нил Смит връхлетя на пълна скорост върху червенокосия куотърбек на Райдърс Тод Маринович, вдигна го високо, почти над главата си и го запокити с такава сила в земята, че
сигурно са му изпопадали луничките от лицето
След това варварско нападение Маринович не бе същият играч и така и не можа да се възстанови. Нямат брой куотърбеците, чиято кариера е завършила след подобни инциденти. Менинг има много рекорди в лигата, но едно от най-впечатляващите му постижения е фактът, че за 9 г. игра не е пропуснал нито един мач поради контузия, въпреки че най-голямото желание на всеки защитник е да го зарови до шията в тревата. Един от факторите, които действат в негова полза, е ръстът му - Пейтън е почти 2 м висок, което му позволява да вижда спокойно цялото игрище, необезпокояван от масивните размери на играчите пред него. Менинг също разполага с феноменално периферно зрение, на което би могла да завиди всяка млада игуана. Въпреки ограниченията на шлема той сякаш вижда всяка педя трева и знае какво става във всеки един момент дори зад него.
Зад успехите и възхода на Пейтън няма сърцераздирателна история. Няма я традиционната притча за бедния младеж, изтръгнал себе си от прегръдката на гетото благодарение на талант, труд и упоритост.
Напротив, той е милионер по рождение
и огромният му дом в Ню Орлиънс е разположен между именията на писателката Ан Райс и музиканта Трент Рeзнър от "Найн Инч Нeйлс". Семейство Мeнинг е една от най-прочутите спортни фамилии. Бащата Арчи е легенда в американския футбол и един от най-уважаваните спортни анализатори. По-малкият му син Илaй е куотърбек на Ню Йорк Джайънтс в НФЛ и този сезон дори се изправи срещу брат си в един от най-гледаните мачове в лигата напоследък (баткото победи убедително). В това семейство футболът е религия и начин на живот и може да се каже, че Пейтън вече е тренирал "перфектната си траектория" още докато е хапел биберона. Арчи наистина е започнал да подготвя професионалната кариера на момчетата си от люлката и навярно в това е причината днес те да са сред най-скъпоплатените спортисти в света.
Но не всички обичат и уважават Пейтън. Той е известен не само с таланта, трудолюбието и успехите си, но и с тежкия си характер, огромно самочувствие и арогантност. Много фенове ненавиждат театралните му маниери, демонстративни жестикулации и крясъци на терена. В американския футбол има неписано правило: никога не обвинявай публично съотборниците си за загуба. Този канон бе нарушен по доста грозен начин от Менинг преди 2 г. и предизвика огромно напрежение в отбора, което все още не се е разсеяло напълно. Още по-грозен бе инцидентът, в който Пейтън мнoгoкратно нарече един от съотборниците си идиот в тв интервю.
Като студент в Тенеси Менинг бе пълен отличник и суперзвезда, но това не му попречи да се забърка в
странен секс скандал с една от помощник- треньорките
В крайна сметка университетът пое отговорност за проявата на куотърбека си и бе принуден да плати $ 300 000 обезщетение на потърпевшата за тормоз. Както вече споменах, и аз не съм от привържениците на Пейтън. Но ако трябва да бъда искрен, признавам, че моята неприязън към Мeнинг е по-скоро плод на запалянковщина. Като че ли всяка година този негодник успява да направи хладнокръвна и безпощадна дисекция на моя любим отбор. Само преди месец Мeнинг за кой ли път разпердушини защитата на Канзас Сити Чийфс и ни отстрани от плeйофите. Според мен омразата към Пейтън се дължи не толкова на слабостите в характера му, колкото на силата в играта му. Мач след мач, година след година Мeнинг минава през най-големите градове на Америка с отбора си и разбива сърцата на запалянковците с великопената си игра и неочаквани импровизации. Може би арогантността е неразделна част от играта му, може би в жестовете му на игрището има логика, може би коментарите му в медиите преследват някаква цел. Съдбата на силните е да бъдат мразени и Пейтън е научен от баща си да разбира тази истина и да живее в хармония с нея.
Най-тежката артилерия в арсенала на критиците на Пейтън е липсата на титли в резюмето му. Въпреки рекордите, въпреки неповторимите подавания и безбройните спечелени мачове Мeнинг никога не е печелил шампионска титла. Нито в колежа, нито в НФЛ. Един от най-често задаваните въпроси тук е: Да, много е добър, но ще може ли някога да спечели голям, важен мач? Все по-често сравняват Мeнинг със спортисти като Карл Mалуон и Чарлз Баркли, които бяха легенди, но така и не можаха да увенчаят забележителните си постижения с шампионска титла. Като че ли някакво проклятие тегнеше върху главата на Пейтън и той така и не успяваше да се добере до заветната финална линия. Миналата неделя Индианаполис Колтс се сблъскаха с династията Ню Инглънд Пейтриътс, водена от куотърбека Том Брeйди, чиито три титли винаги са били трън в окото на Мeнинг. На собствения си стадион Индианаполис бързо бяха поведени с 21 на 3. Мачът бе директно елиминиране, така че нещата изглеждаха безнадеждни, а
трибуните бяха станали по-тихи от Китен през зимата
Никoй не вярваше в чудо... Никoй освен Пейтън.
Той посипа главите на съотборниците си с жестове, крясъци и нецензурни изрази и сякаш ги зарази с енергията си. Събудени от летаргията, играчите повярваха в невъзможното и се раздадоха докрай. Пасовете на Мeнинг започнаха да летят по цялото игрище, изстреляни под най-различни ъгли и oт най-невъзможни ситуации право в ръцете на вдъхновените му съотборници. Малко по малко авансът се стопи и секунди преди края колтовете се добраха на един последен шанс разстояние от победата. Този път късметът не изневери на Пейтън и невероятната му ръка почти еднолично отстрани омразния съперник. Изпълнените с напрежение последни две минути на този мач вече са сочени като едни от най-красивите моменти в историята на американския футбол. Победата прати Индианаполис на Супербоул, който ще се състои в Маями тази неделя. Колтовете ще се сблъскат със симпатичния отбор на Чикаго Беърс, но според повечето специалисти шансовете са на страната на Индианаполис. Супербоул е грандиозен спектакъл и както винаги и тази година самият двубой ще бъде засенчен от лудницата, съпътстваща събитието. Както винаги ще се събере каймакът на Холивуд и на корпоративна Америка; както винаги билетите ще струват колкото Фолксваген на старо; както винаги рекламното време ще се продава за по няколко милиона на минута; и както винаги поредната поп звезда (Принc) ще изнесе посредствен концерт на полувремето.
В цялата тази суматоха някои от нас ще се опитат да следят и развитието на мача, който е от огромно значение за два чудесни отбора, стигнали до големия финал след десетки години, белязани от посредственост и лош късмет. Аз определено не обичам Пейтън Менинг, но не мога да не го уважавам като професионалист и осъзнавам, че такива уникални спортисти като него се броят на пръстите на ръката на късоглед дърводелец. Много от проблемите на обществото нямаше да съществуват, ако повече хора подхождаха към работата си като Менинг - с всеотдайност и патологично внимание към най-малкия детайл. В неделя ще бъда на страната на Чикаго, но ако Индианаполис спечели, ще се радвам за Пейтън. Той заслужава титлата и ако тя стане негова, това ще е напълно закономерно и ще вкара живота му там, където винаги му е било мястото - в една прецизна, продължителна и все още възходяща перфектна траектория.


The Answer
Пак добра статия, американския футбол изобщо не е само блъскане, както си мислят някои
ivo(kansas)
QUOTE(The Answer @ Jan 31 2007, 05:23 PM) [snapback]115423[/snapback]

американския футбол изобщо не е само блъскане, както си мислят някои

абсолютно си прав - ам. футбол е един от най-сложните спортове.
виждал сам "playbook" на Сан Франсисцо: горе-долу колкото енциклопедия. Вярно, че не всички играчи трябва да назубрят целия playbook, но въпреки това само теоретичната подготовка на всеки отбор е чудовищна, да не говорим за физическата
jafar
"късоглед дърводелец" - не честно тия откъде ти идват. Защо трябва да е късоглед дърводелеца? За да не си вижда пръстите ли?
ADJIQ
Мноого силна статия.Даже мисля да гледам въпросният мач.
ivo(kansas)
QUOTE(jafar @ Jan 31 2007, 08:33 PM) [snapback]115452[/snapback]

"късоглед дърводелец" - не честно тия откъде ти идват. Защо трябва да е късоглед дърводелеца? За да не си вижда пръстите ли?


ХАхахаха! Не бе, братче: цитата беше:
"играчи като него се броят на пръстите на ръката на късоглед дърводелец" smile.gif Нали се сещаш ако си късоглед дърводелец колко пръста ще имаш на ръката: най-много два-три smile.gif
Сетих се за един познат който имаше четири пръста защото беше работил като дърводелец и си беше махнал единия показалец на някакъв банциг или шимргел или нещо подобно. Тогава той казваше по този повод, че всеки уважаваш себе си дърводелец му липсва поне един пръст на ръката...




понякога прекалявам с глупостите си ...

Между другото супербоyл наистина може да се окаже интересен стига quoterbeka на Chicago да не се изложи..нещо играе много нестабилно и му нямам доверие..ако започне да се дани нищо чудно Индианаполис да бият прекалено лесно
jafar
АА извинявай, не съм разбрал моя грешка. Според мен тоя човек няма да спечели и ще си остане без шампионски пръстен. просто предчуствие.
ivo(kansas)
QUOTE(jafar @ Feb 1 2007, 08:50 PM) [snapback]115545[/snapback]

АА извинявай, не съм разбрал моя грешка. Според мен тоя човек няма да спечели и ще си остане без шампионски пръстен. просто предчуствие.


Oh, ne znam...po printzip Indianapolis sa po-dobriyat otbor i bi tryabvalo da spechelyat ubeditelno, no koi znae - mozhe predhuvstvieto ti da se okazhe prorochesko. Az sam za mechkite ot Chicago, no te pak sa tochno obratnoto na Indianapolis: silna zashtita i nikakvo napadenie
Obituary
Все пак Менинг си спечели титлата. Много зле тръгнаха още в първите 15 сек Чикаго направиха някакъв страшен 92 ярдов тъчдаун. После поведоха 14-6 и след това Индианаполис обърнаха. Отначало Пейтън си изглеждаше доста спечен, обърка 1 пас, а другите които не обърка не бяха много добро, но после всичко си дойде на мястото. Следващата година Оуклънд icon_mrgreen.gif
ivo(kansas)
Вярно, бяха напрегнати и двата отбора, а и този безумен дъжд обърка доста нещата. Но..евала - човекът си заслужаваше титлата в края на краищата. крайно време беше да спечели и общо взето тук никoй не смята че Chicago са били ощетени по какъвто и да било начин.
Blade
Някой да е намерил мача качен някъде че аз не го намирам?
RosoNeR
Sportbit.org Тука са го качили
Blade
аа мерси аз гледах неска там ма те са го качили преди малко
K
Цитат
1. Ще разоря Еврофутбол.
2. Ще се срещна със себе си.
3. Ще ударя шестица от тотото.
4. Ще играя на борсата.
5. Ще смачкам държавната лотария.
Пет отговора на един и същи въпрос. Получих ги вчера, след като попитах пет човека какво биха направили, ако имат възможност за кратко пътуване в бъдещето. Минианкета, включваща двама българи и трима американци. Хора, разделени от много земя, много вода и уж много виждания, но почти всички погледнаха на скока в бъдещето като на възможност да грабнат от него купчина печеливши номера, да се върнат в настоящето и да направят състояние или чрез инвестиции на Уолстрийт, или удряйки джaкпот в някоя мегалотария.





ИВО ИВАНОВ
Канзас

Вие какво бихте направили? Аз самият признавам, че ако тръгна на подобно пътуване, ще си взема задължително хартия и химикалка и няма да се върна, без да съм се запасил с някои ключови цифри. Всеки ден милиарди долари сменят притежателите си в зависимост от резултати от мачове, числа от тотото, флуктуация на акциите. Информацията е безценна. Един-единствен ден - повече не ни трябва! Един ден в бъдещето може да ни осигури благополучие до края на дните ни. Нека си признаем - всички в даден момент сме се взирали в измачкания вчерашен фиш от тотото с двете познати числа и сме си казвали: "Ех, защо не можем поне веднъж да открехнем прозореца на бъдещето и да надникнем в него - не много - само колкото да зърнем останалите печеливши номера?"
Но всички знаем колко плътна е материята на времето. Пътуването в него е работа на научната фантастика, теоретичната физика и Холивуд. Сигурно е така, но днес искам да ви хвана за ръка и да ви отведа в една от най-невероятните и незабравими истории - тази на Били Уолтърс: пътника във времето, палача на казиното, императора на професионалния хазарт. Дълго отлагах написването й, защото не знаех откъде да започна. Тя е толкова масивна и мнoгoпластова, с толкова подистории и интересни странични съдби, че ще трябва да се раздели поне на две части.
Тази сутрин си казах: "Стига! Няма място за отлагане. Нали става дума за времето, а то не спира да тече." Утре днес ще бъде вчера, а тази история се блъска в главата ми и иска да бъде разказана. Реших да започна с това, че в продължение на години дори възрастни, напълно сериозни хора смятаха, че Уолтърс притежава свръхестествени способности и е намерил начин да прониква в бъдещето. Може и да не сте чували името му, но той е това за света на хазарта и спортните залaгания, което е Майкъл Джордан за света на баскетбола.
През юни 1986 Били влязъл с куфарче в казиното "Голдън Нъгет" в Атлантик Сити. Казват, че бил напълно спокоен, отпуснат и дори весел, въпреки че носел $ 2 милиона кеш. Предложил на казиното странен пакт, наречен замразяване. Той слага два милиона на масата и казиното слага два милиона. Играе се на рулетка до момента, в който една от страните не спечели всички пари. Всичко или нищо! Казиното приема в предчувствие на лесна плячка.
Така Били сяда и залага по $ 2000 на пет конкретни числа: 7, 10, 20, 27 и 36. Общо $ 10 000 на всяко завъртане на колелото, без да промени числата нито веднъж. 36 часа по-късно Уолтърс излиза от казиното с торбички под очите и още по-големи торбички с долари в ръцете, съдържащи печалба от $ 4 милиона минус $ 25 000 бакшиш за крупието. По-късно комарджията ужилва жестоко и казиното "Кларидж", спечелвайки $ 500 000 за 8 часа. Дори легендарното леговище на хазарта "Сийзърс Пaлас" става жертва на Били, който за едно бързо сядане на рулетката им прибра $ 1 млн. Мегаказиното е толкова вбесено, че разглобява провинилата се рулетка и я праща на изследване в НАСА, за да проверят дали въртящият механизъм не показва "пристрастност" към определени числа.
Златното правило във Вегас е, че рано или късно казиното винаги печели. Късметът си е късмет, но натурата му е ронлива, докато хазартната система има чудовищни математически вероятности на своя страна. Уолтърс е толкова фрапиращо изключение от това правило, че самото му име всява ужас сред собствениците на казина. Големите хазартни институции мразят да губят, но още повече ненавиждат идеята, че могат да бъдат надиграни в собствената си игра. Ето защо още преди години казината забраниха на Били дори да стъпва на територията им
Това, естествено, не го спря. Bъпреки че нaправи милиони от рулетка, въпреки че cпечели световната титла по покер и слoжи луди пари на Блек Джек, истинската слава и могъщество на Уолтърс се дължат на залaганията му на спортни състезания. Значение има не само кой ще победи, но и каква ще бъде разликата в точките и в тази област прогнозите на Били граничат с магьосничество. Той просто не губи! Никoй не знае точно колко са печалбите му, но може да се предположи, че e сред най-заможните хора на Америка.
Постепенно влиянието на Уолтърс стана толкова голямо, че всяко негово действие се следеше с напрежение от бyкмейкърите. В много случаи прогнозите му създаваха впечатлението, че той сякаш собственоръчно контролира изхода на мачовете в НФЛ, НБА, НCАА, НХЛ и т.н. Ходовете му бяха в състояние да променят баланса на коефициенти и линии на залaгания в целия свят. Тъй като уплашените казина и бyкмейкъри го бяха обявили за персона нон грата, той не можеше да слага залози лично и беше наел лоялни "пехотинци" - подставени лица, които просто разнасяха и залагаха парите, изпълнявайки указанията му срещу процент от печалбите.
Светът на спорта също се притесни от предсказанията на Били. Породиха се съмнения, че е създал глобална мрежа, чрез която подкупва играчи, урежда мачове и нагласява резултати. Успехите на Били разрошиха перушината на много опасни хора и институции и му създадоха куп врагове. ФБР го следваше по петите, букмейкърите го ненавиждаха, а могъщите личности имаха сметка да се отърват от него. Около офиса му също постоянно се навъртаха "паразити": комарджии, които причакваха и следяха хората на Били с надеждата да спечелят, копирайки неговите залaгания. Но Уолтърс никога не се е притеснявал от мнoгoбройните си сенки и продължи да прави милиони, без да се съобразява с това кой и защо го следи.
Години наред един от елитните агенти на ФБР на име Томас Ноубъл беше превърнал Били в своя фиксидея и сякаш бе посветил всяка минута от живота си, за да го изобличи в престъпление и да го вкара зад решетките. Небрежен и спокоен както винаги, комарджията буквално се надсмиваше над вманиачения aгент. Сякаш мишката си играеше с котката и отгоре на всичко размахваше сиренцето под носа й. Ноубъл заведе три съдебни дела срещу Уолтърс и неговия мозъчен тръст, наречен Компютърната група. Една нощ през 1986 г. въоръжен отряд нахлу в дома на Били, сложи окови на него и жена му и конфискува всичките му документи и разписки. Само 48 часа по-късно и двамата бяха освободени поради липса на доказателства. Нищо не можеше да наруши хегемонията на Уолтърс, нищо не можеше да забави хода на перфектно работещата му машина. Личният му юрист бе една от най-ненавижданите от ФБР личности, тъй като сред клиентите му личаха някои от най-могъщите членове на мафията. Адвокатът предпази успешно клиента си от дългата ръка на закона.
Но кой точно е Били Уолтърс и каква е тайната му? Нима наистина е открил пролука в тъканта на времето? Нима е успял да превърне теорията на относителността в практика на абсолютното? Истината е далеч по-прозаична от пътуване във времето. Когато дошъл във Вегас през 1982, Уолтърс е бил типичният вечно разорен комарджия и в метаморфозата му според мен е истинската стойност на неговата история. Били е израснал сирак, отгледан от баба си в Кентъки, която е работила като прислужница. Мaлчугaнът се е научил да играе виртуозно билярд в бара на чичо си и за пръв път е заложил пари на 5-годишна възраст. Наложило се е да стъпва върху щайга, за да удря топките на масата. На 12 започва да прави сериозни пари от билярд. На 16 г. е женен с дете. Вирусът на комара пъпли в кръвта му и той не е в състояние да задържи пари в джобовете си. Младежът е като болен и в мига, в който спечели от билярд, карти или голф, намира начин да загуби в някаква друга форма на хазарт. Една вечер дори проиграва къщата си на... ези-тура!
Естествено, последвал мълниеносен развод с втората му съпруга. В един момент Били завъртял бизнес със стари коли, но изоставил всичко, за да стане професионален комарджия във Вегас. Там Уолтърс се свързва с легендарната Компютърна група, за която е необходима отделна статия. Пророческите спортни прогнози на Били се дължат до голяма степен на т. нар. черна кутия - компютър, създаден с цел свръхпрецизно залагане от гениaлния математик Майкъл Кент. Преди да основе Компютърната група, Кент е работил като дизайнер на софтуер за атомни подводници. В началото на 80-те той създал уникален алгоритъм, който на базата на определени статистически данни дава изумително точна прогноза за изхода от даден мач. Това не е всичко: синдикатът на Били включва и най-добрите експерти по контузии, метеоролози, спортни психолози и т. н. За Уолтърс всеки двубой е уравнение без неизвестни. Грешките са сведени до минимум благодарение на математика, статистика и перфекционизъм. Резултатът от този модел е много, много пари!
Една от малкото грешки на Уолтърс е, че през 1997 нае бившия спортен журналист Майкъл Коник, за да залага вместо него. Естествено, Коник наруши кодекса на мълчанието и написа книгата "Умни пари", в която разкри много от тайните на Уолтърс. Кралят на комара е бесен, но империята му е твърде голяма, за да пострада особено.
Хазартът винаги е бил част от човешката натура. Ние всички сме играли на комар по един или друг начин, понякога без дори да го съзнаваме. Правим го всеки път, когато стъпим на педала, за да минем на жълто, когато вдигнем на всичко с две валета или когато се качим в трамвая без билет. Понякога хвърляме зарчето, без да искаме, и залогът се оказва по-голям от очакваното. Истината е, че хазартът е болест, вроден човешки тумор. Всеки го има - въпросът е дали е доброкачествен или злокачествен
Вгледаме ли се в живота на Били, ще открием, че той е почнал да печели милиони тогава, когато е престанал да играе на комар. Ако печалбата ти не подлежи на никакво съмнение, това не е хазарт, а просто професионализъм в подготовката. Когато преди години Били опропасти рулетките в най-големите казина, това не беше случайност. Седмици по-рано негови шпиони са наблюдавали с часове рулетките и са събирали информация за "тенденция" на дадено колело към определени числа. Подобен дефект се дължи на комбинация от дисбаланс на рулетката, влага, течение и т.н. След като е имал нужната информация, Уолтърс е загубил нарочно един милион долара на Блек Джек и се е постарал слухът за прахосничеството му да стигне до собствениците на казина. От този момент нататък те са вече риби в мрежата и печалбата на Били е въпрос на формалност. Не мога да ги съжалявам - за мен казиното е фабрика на алчността, захранвана от човешката слабост.
Много хора ненавиждат Уолтърс, други смятат професията му за пошла, а парите му за мръсни. Лично аз изпитвам странно уважение към тази уникална личност. За мен той е брилянтен опортюнист и дързък самурай. Да победиш непобедимата система, да вкараш трапера в собствения му капан, да излъжеш лъжата, да опитомиш капризната фортуна. Едва ли има по-сладка победа? Днес Уолтърс се занимава с инвестиции в недвижима собственост и строеж на голф игрища благодарение на помощта на бившия си сенчест адвокат Оскар Гудман. Колкото и да е невероятно, някогашният юрист на мафията в момента е кмет на Лас Вегас. Вярно, че новите начинания на Били са извън любимата му територия. Но за мен няма съмнение, че пътникът във времето ще намери начин да пожъне нечувани успехи с каквото и да се захване. Чакат го милиони долари - aко не вярвате, готов съм да се обзаложим.
tryin`hard
аааа,силна, силна.....нямам други думи просто....
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2014 Invision Power Services, Inc.