Здравейте ( Вход | Регистрация )

>Партньори

Профил
Лична снимка
Репутация
 
Опции
Опции
Лично резюме
ivo(kansas) няма лично резюме.
Персонална информация
ivo(kansas)
ROOKIE
13 годишен/шна
Не казвам
lawrence, kansas
Роден/а Март-28-2005
Интереси
Няма информация
Друга информация
Любим отбор: Няма информация
Статистики
Регистриран: 13-October 06
Интерес към профил: 9,767*
Последно: 5th July 2016 - 10:05 PM
Локално време: Dec 12 2018, 09:58 AM
634 коментара (0 за деня)
Контакти
AIM Няма информация
Yahoo ivoblues
ICQ Няма информация
MSN Няма информация
Contact Скрито
* Броя на преглеждания (интерес) на вашия профил се обновява на всеки час

ivo(kansas)

Members

****


Теми
Коментари
Коментари
Приятели
Моето съдържание
6 Feb 2014
18. Въпрос на деня: Четвъртък
Ако погледнем като цяло историите, които ни разказваш са доста драматични, но ти винаги успяваш да извадиш позитивното от тях и да завършиш някак си с надежда.


Дано наистина да е така, защото това би осмислило усилията ми. По принцип вярвам в доброто начало и в идеята, че дълбоко в себе си дори най-лошия човек крие нещо хубаво, което си заслужава да бъде открито, събудено и активирано. Може би, такава е мисията на повечето от тези истории и техните герои - да открият добрия, независимо мислещ човек в нас и да му дадат шанс да живее и твори. Много от хората, за които разказвам не са супер-звезди. Те често са просто обикновени, малки хора с големи истории. Ако е истина, че в съществуването на всеки човек има някакъв смисъл, то може би мисията на моите герои е техните истории да построят мост през океана и да стигнат до сърцата на много други хора в далечна България, които имат дълбока, вътрешна нужда от тях.
6 Feb 2014
17. Въпрос на деня: Сряда
Пак от твоите текстове научих, че най-бързият велосипед в света, притежаващ съвършената аеродинамична форма се казва „Варна” и е конструиран от ... българин?

Едно от нещата, които трябва да ни притесняват като нация е, че сме напълнили общественото си пространство с фалшиви герои. Псевдо-певици, псевдо-спортисти, псевдо-политици, псевдо-експерти…Дали защото са винаги в светските рубрики, дали защото някак си са попаднали на малкия екран, или пък са овладяли до съвършенство процеса на самопромоцията, но прекалено много хора без реални качества са се покатерили самодоволно на картонения пиедестал на своята гримирана популярност.

В същото време, името на гениалния Георги Георгиев - човека, за когото ме питаш - тъне в неизвестност в родната му България. Това е личност, която трябва да познаваме и превърнем в повод за възхищение и национална гордост. Той е легенда! Многократен световен рекордьор, създател на най-бързото превозно средство на планетата, задвижвано от човек. Дизайните му са необясними за науката и някой ден ще бъдат експонати в най-реномираните музеи. За него се носят истории граничещи с митология!

Един ден грабнах камерата, качих ce на колата си и карах дни и нощи, през бури, опасни пътища и планини, докато не пристигнах полужив в пустинята на Невада. Исках да го видя, да науча всичко за него от самия него, да стисна ръката му, да освидетелствам магиите му, да бъда в присъствието му. Не мога да ви опиша, какво е отношението към него в тези среди. Хората го обикалят като месия, попиват всяка негова дума, записват си мнението му, дори снимат ръцете му! Георги Георгиев е българин! Толкова се гордея с това! Прекарах една незабравима седмица с него и творенията му на състезанията в Бетъл Маунтайн, Невада. Станах свидетел на два изпепеляващи световни рекорда. В негово лице си създадох приятел за цял живот…и натрупах спомени, които нямат цена.

И там, в сърцето на пустинята, когато някой чуеше че съм българин, лицето му се озаряваше в усмивка. (Филмчето, което направих за БНТ по този повод може да видите тук) Георги остави много дълбока следа в живота ми. Не случайно вместо “Кривата на щастието”, за малко да нарека сборника “Кладенец в пустинята”, което е заглавието на една от двете статии в книгата посветени на него (тук и тук). Не е нужно да карате дни и нощи, за да се запознаете с Георги, не е нужно да четете и моите статии, но като българи просто направете усилие да научите поне нещо за него и го разкажете на някой друг, защото това е човек, който заслужава пиедестал от самородно злато.
6 Feb 2014
16. Въпрос на деня - Вторник:
От материалите ти свързани с това заглавие разбирам, че си успял да поговориш и с вече покойния Кабайо Бланко. Разкажи ни малко повече за тази среща.


Кабайо Бланко! Белият кон! Човекът мистерия с много имена и сложно минало.Трудно ми е да говоря за него, особено сега, две години след неговата неочаквана смърт. Той бе изключителна личност и основен герой в книгата на Макдугъл. Кръщелното му свидетелство го наричаше Майкъл, той наричаше себе си Майка Тру, а всички останали го наричаха Кабайо Бланко. Когато реших да напиша трилогията за тараумарите си казах, че ще го направя само ако успея да се свържа с него. Това не беше лесно защото той живееше в по-голямата част от годината в саморъчно направена колиба в една от най-далечните и изолирани местности на северно Мексико, на самия тръб на медения каньон. Искаше ми се да стигна дотам, но това се оказа невъзможно. За щастие, от време на време, Кабайо се прибираше и в съседния ни щат Колорадо, където имаше корени и много приятели. Свързването ни стана при едно от тези пътувания, а това което ни сближи особено, бе последвалата помежду ни продължителна кореспонденция. Най-впечатляващото качество на този невероятен човек, бе неговата пословична скромност. Колкото и да се опитвах да го накарам да говори за себе си, той неизменно намираше начин да отклони темата към нещо друго. Не искам да издавам нищо от книгата, затова само ще кажа, че който се е докоснал до Кабайо Бланко и неговата история е станал по-богат и по-добър човек. Почивай в мир, приятелю!
6 Feb 2014
15. Въпрос на деня - Понеделник:
Бих желал да поговорим за книгата „Родени да тичат”. Тази книга промени доста нагласи и у нас, както и в САЩ също придоби култов статус. Ти какво взе от философията на бягащите хора – тараумара?


На този свят има завладяващи книги. Има перфектно написани книги. Има обогатяващи книги. Но понякога, много рядко се появяват и животопроемнящи книги. “Родени да тичат” е една от тях. Тя е животопроменяща книга, която може да накара човек изцяло да преоцени и дори да промени пътя си. Днес, тя е широко смятана за най-добрата книга на спортна тематика в историята!

За пръв път видях Кристофър Макдугъл в шоуто на Джон Стюърт, когато “Родени да тичат” още не бе станала популярна. Бях заинтригуван от личността Макдугъл и веднага купих вълшебното му произведение. Това, което последва бе изумително! Прочетох книгата на един дъх, без да се храня, да отговарям на телефона и да спя. Обръщах жадно страниците на един шедьовър, който ме открадна напълно от обкръжаващата ме действителност. Уж ставаше дума за истинска история и за действителни личности, но Кристофър бе написал книгата за мистериозните тараумари по такъв начин, че тя се четеше като някакъв документално-приключенски роман.. Моите три статии за тараумарите са просто несръчен опит да преразкажа книгата на Макдугъл. Те са бледо копие на неговата епична творба, която вярвам че трябва да бъде прочетена от всеки. Докато пишех трилогията си, се молех тя да стигне до някой, който да се заинтригува достатъчно зa да преведе “Родени да тичат” на български. Толкова ми се искаше философията на рарамурите и техния подход към живота и природата да станат достояние на всеки човек в България. И ето че сега, по някакво великолепно стечение на обстоятелствата, същото издателство което даде на българския читател “Родени да тичат” се зае да издаде и моята книга, което безспорно е голяма чест.

Не е ли странно, че историята на тараумарите отворя вратата към един свят, който всъщност винаги е бил част от нас? Вратата никога не е била заключвана и винаги е била под носа ни, но постепенно сме забравили в коя стая от големия си дом да я открием. Крис Макдугъл ще ви отведе до нея и ще сложи ръката ви върху дръжката, a ако прочетете книгата му, без съмнение ще разберете и нейното послание: че има начин да съжителстваме в хармония със своето древно и мъдро “аз” и че ако продължиме да отричаме движението заложено в клетките ни, ще отречем собствената си същност и това за което сме родени.
6 Feb 2014
14. Въпрос на деня - Неделя:
А върху българите имаш ли наблюдения, по последни данни се водим най-нещастни в ЕС, въпреки, че по други данни се водим, че живеем своята американска мечта, имайки най-голям процент недвижима собственост на глава от населението в световен мащаб, цели 97 %.


Имам наблюдения, разбира се, но тъй като са странични рискувам да раздразня с некомпетентност много хора. Ще кажа само отново, че всичко е относително, но е нужен един материален минимум за да може човек въобще да се стреми към щастие. Ако работиш от сутрин до вечер, но въпреки това не можеш да платиш тока и парното и да сложиш хляб на масата е трудно да се концентрираш върху нещо трансцедентно и да посегнеш без горчивина към моментите на щастие.

Надявам се младото поколение в България да построи нов манталитет и държавност, но без да отрича жертвите и лишенията на своите родители. За мен, хората които останаха в България по времето на прехода не са изгубена генерация а герои. Къде мислите е тяхната крива на щастието? Те я жертваха за да дадат шанс на децата си и на страната ни. И младите ни хора имат много какво да вземат от тях. Аз предпочитам оптимизма пред черногледството. Идвам си всяка година с децата в България вместо да ходя на Хаваите и никога не съм се разочаровал. Винаги откривам нови приятели, страхотни преживявания и несметни залежи на добрина на най-неочакваните места. Има и простотия, разбира се, но има и една особена, неподражамеа българска душевност и добронамереност, която няма световен еквивалент. Споменахме дядо Добри, който е един от най-щастливите хора на планетата земя и който е повод за възхищение от Камчатка до Огнена земя. Вярно - не всеки може да бъде светец, но аз си мисля че частичка от дядо Добри мъждука в сърцето на всеки българин.

Един от най-щастливите хора, които познавам е Васко Кръпката. Способен е да намери радост и смях навсякъде. Този човек, ако го удари гръмотевица, пак ще намери начин да се усмихне…И после ще напише песен. Сигурно ще я нарече “Гръмотевичен блус”. И не само че е щастлив, но щастието му е заразно и го пръска с пълни шепи където и да отиде. И това радиационно щастие привлича хората, кара ги да гравитират около него и им помага поне за малко да сложат кръпка върху грижите си. Домът му винаги е пълен с приятели и музика. Елена не е спряла да реже салати от 1988 година насам. Купонът тече. Има живот! Има бира! Настроението е винаги в облаците и то е грабнало със себе си кривата на неговото щастие. Така че един от най-щастливите хора е българин. Не му трябва много: само старата китара, група верни нощни пеперуди, очуканият но надежден микробус и най-важното: тази безценна нeдвижима собственост, която много ми се иска да е притежание на 100% от българското население: голяма и добра душа!
Последните посетители


29 Jan 2017 - 16:43


2 Nov 2014 - 1:38


25 Sep 2014 - 19:27


14 Jul 2014 - 13:53


20 Feb 2014 - 11:10

Коментари
Други потребители не са оставяли коментар за ivo(kansas).

Приятели
Нямате приятели в листата.
Олекотена версия Час: 12th December 2018 - 08:58 AM

> ADVERTISEMENT:

> Forum Information:

Copyright: © www.basketball-bg.com 2004 - 2011. Всички права запазени
Author: Екип на Basketball-Bg.Team
Powered by: SMG - Sport Media Group